Решение № 12600 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2014 г.

Решение № 12600 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 1851 от 8.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2698/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161301479/31.05.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 837 от 13.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбите - "Лион Инвест Груп"АД, със седалище в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 161301479/31.05.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 837 от 13.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно определените на "Лион Инвест Груп"АД, със седалище в гр. Пловдив, задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 06 и м. 12 на 2011 г. ведно с прилежащите им лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 20 479,10 лева, по фактури издадени от "Металпром Инженеринг" ЕООД. За да отмени изцяло издадения РА, АС - Пловдив е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество на спора, съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на "Лион Инвест Груп" АД по фактури, издадени от "Металпром Инженеринг" ЕООД с предмет на доставките - СМР и ремонтни дейности. Приел е, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на услуги по процесните фактури, като се е позовал на представените по делото доказателства от доставчика и ревизираното лице, още в хода на ревизионното производство - оферти, договор за строително-монтажни работи, договор за поръчка, констативни и премо-предавателни протоколи за приемане на работата, разрешение за строеж, фактури за авансово плащане по договора за СМР, плащания по банков път, доказателства за счетоводното им отразяване. Позовал се е и на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ, съгласно което счетоводството при ревизираното лице и доставчика са редовно водени, както и на представените в хода на съдебното производство актове за приемане на конструкцията по извършените СМР. Съдът е посочил и множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни доставчици. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви относно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Основните доводи в касационната жалба са свързани с факта, твърдян в хода на ревизионното и съдебно производство и обсъден обстойно от първоинстанционния съд, че липсва кадрова обезпеченост у доставчика за извършване на фактурираните услуги, тъй като не разполага с работници - по трудов или граждански договор за извършване на конкретната дейност. В тази насока, съдът е обсъдил обясненията, дадени в хода на ревизионното производство от представителя на доставчика, от които се установява, че фактурираните СМР са извършени от него лично и синовете му, поради което не разполага с трудови и граждански договори. Правилно съдът е кредитирал с доверие дадените обяснения с оглед обстоятелството, че същите не са в противоречие с останалите събрани по делото писмени доказателства за реално извършване на фактурираните доставки на услуги от доставчика "Металпром Инженеринг" ЕООД. Наред с това законосъобразни са и правните изводи на съда, че не може да се откаже право на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителните услуги не е декларирал наети от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика съществува правоотношение. Този анализ съответства на тълкуването на приложимите норми, съдържащо се в цитираното от първоинстанционния съд Решението си по дело С-324/11, в което Съдът на ЕС изрично е приел, "... че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване отправено от Административен съд - София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В случая не са установени обстоятелства за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, а и такива не са твърдени от органа по приходите. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчика, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В този смисъл доводите в касационната жалба, че по делото не са събрани доказателства относно физическите лица, които фактически са извършили договорените услуги, не могат да обосноват законосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит у получателят на услугите, които той реално е получил и използвал като част от независимата си икономическа дейност. Неоснователен е доводът на касатора, че представените договори и протоколи като частни писмени документи не се ползват с материална доказателствена сила, поради което не доказват съответствието на отразените в тях факти с обективната действителност. Липсата на обвързваща материална доказателствена сила на частните документи не е равносилна на липса на всякаква доказателствена стойност. При съпоставянето на частните документи с останалите доказателства, по делото правилно съдът е приел, че не са налице основания да бъде отказано правото на данъчен кредит на "Лион Инвест Груп" АД по спорните доставки. Процесуалният закон не изисква наличие на определен конкретен вид доказателства за установяване на конкретни факти, които съставят хипотезата на осъществена облагаема доставка. При анализ на всички доказателства и установените от тях факти, съдът правилно е приел, че са достатъчни, за да обосноват извод, че упражненото право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Частните писмените документи са преценявани от решаващият съд в тяхната съвкупност, липса на противоречие между тях и с оглед съпоставимостта им с констатациите на вещото лице. Следва да се има предвид, че в обичайната търговска практика само относно изключително малко факти е възможно да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради което преобладаваща част от релевантните за данъчното облагане на субектите факти се установяват чрез оставените от тях информационни данни на други носители или дори чрез косвени доказателства. По изложените съображения касационната инстанция намира, че АС правилно е приел, че с РА неправомерно е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице, поради което е отменил РА в оспорената му част. Настоящата инстанция счита, че оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, претенцията за разноски на касатора е неоснователна, а претенцията на ответника по касационната жалба за разноски пред касационната инстанция е основателна, поради което Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да заплати на "Лион Инвест Груп" АД, със седалище в гр. Пловдив разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за адвокат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,