Решение № 4668 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на зам.кмета на Община Севлиево, чрез адв.Янков, против решение 5 от 02.01.2025 г., постановено по адм. д. 290/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът Г. К. Н., чрез адв. Байков, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед 636/12.06.2024 г., издадена от зам. кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж Стопанска постройка с размери 9,50м./4,90м. и височина 2,20 м, находящ се в безпарцелно озеленяване на запад от УПИ ХIII - 21, кв. 8 по плана на [населено място]. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентният орган / заповед 1180/16.11.2023 г./, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, но в нарушение на материалния и процесуалния закон /чл.35 и чл.36 АПК/, тъй като не са изяснени напълно въпросите за извършителя на незаконния строеж , собствеността върху терена, годината на изграждането му и съставлява ли той търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ. Решаващият правен извод за незаконосъобразността на заповедта е обвързан с допуснати съществени нарушения на административната процедура, довели до неизясненост на фактическата обстановка от административния орган. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. Следователно в тежест на оспорващия Г. К. Н. е да докаже, че не е възложител или извършител на строежа и че същият се явява законен или търпим строеж, неподлежащ на премахване по реда на чл.225а ЗУТ. В тази връзка с преюдициално значение е изясняването на периода, в който е изградена разпоредената за премахване Стопанска постройка, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. В случая констатациите, залегнали в изготвения Констативен акт 4 от 18.04.2024 г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебната фаза, а само е внесено съмнение, че адресатът на заповедта не е негов извършител. Това обстоятелство, обаче, не води еднозначно до извода, че оспорващият няма качеството на адресат на заповедта по смисъла на § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение