Решение № 69 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2013 г.

Решение № 69 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР), гр. София, действаща чрез пълномощника юрк. Стойчева, срещу решение № 4567 от 08.07.2013 г. по административно дело № 10351 по описа за 2012 г. на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на медицинско удостоверение № 153/14 от 27.08.2012 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7 дневен срок от влизането му в сила, като ЦЕЛК към МИ на МВР е осъдена да заплати на Дойчин Цонев Тасков съдебни разноски в размер на 510 лв. Касаторът развива съображения, че първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводственото правило в чл. 173, ал. 2 от АПК неправилно е задължил експертния орган при новото произнасяне в компетентен състав да се съобрази със заключението на вещото лице, дадени в приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в нарушение на процесуалните изисквания в чл. 168 от АПК. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество. Аргументи в тяхна подкрепа са изложени и в допълнително депозирана по делото писмена молба, в която е възведена и претенция за присъждане на съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация Дойчин Цонев Тасков от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Цачев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно, като претендира и присъждане на сторените в производството по делото съдебни разноски. Другият касационен ответник - Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от такива пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От данните по делото явства, че на 15.02.2012 г. Дойчин Цонев Тасков при изпълнение на служебните му задължения като полицай се подхлъзва и пада, при което контузва главата и лявото коляно. Предмет на оспорване пред Административен съд - София-град е издаденото във връзка с това Медицинско удостоверение № 153/14 от 27.08.2012 г. от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, с което е прието следното: 1) разкъсно-контузната рана на главата, наложила първична хирургична обработка и противотетанична профилактика, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК); 2) контузията на лявото коляно, протекла с болка, подкожен хематом и ограничени движения в ставата за кратък период от време (около 10 дни), наложила спазване на режим на покой и медикаментозно лечение, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК); 3) наличната описана инкомплектна (непълна) лезия на задния рог на мениалния мениск се дължи на стара травма и не може да се свърже с травмата, получена на 15.02.2012 г. Софийският градски административен съд в развилото се пред него производство по чл. 145 и следв. от АПК коректно е установил фактическата обстановка. За да обяви оспореният пред него административен акт за нищожен, Административен съд - София-град е обосновал правилния извод за издаването му от некомпетентен състав на ЦЕЛК. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл. 18 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗМВР медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, вкл. вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на Централната експертна лекарска комисия да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 от ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Съставът на ЦЕЛК, издал процесното медицинско удостоверение, е включвал лекари с придобити специалности по вътрешни болести, неврология и хирургия, но в него не е участвал специалист по травматология, като даже не е проведена консултация със специалист по ортопедия, съобразно водещата диагноза на Тасков във връзка с претърпяната от него колянна увреда. Изложеното обуславя правилността на извода на първоинстанционния съд, че този състав на ЦЕЛК не е притежавал компетентност да установи вида и характера на телесните повреди на пострадалия, което води до нищожност на издаденото медицинско удостоверение на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. При новото произнасяне в състава на ЦЕЛК при МИ на МВР следва да участват и лекари-травматолози, като поне един от тях да е ортопед-травматолог с оглед водещата диагноза на увреждането, които след преценка да дадат заключение за вида на телесните повреди. Вероятно именно липсата на подходящи за случая специалисти в състава на ЦЕЛК е довела и до погрешния извод на комисията, че контузията от 15.02.2012 г. на лявото коляно на Тасков е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130 от НК, а наличната инкомплектна лезия на задния рог на медиалния менискус се дължи на стара травма и не може да се свърже с травмата, станала на 15.02.2012 г. Видно от компетентно изготвеното от вещото лице (специалист по телесно здраве и ортопед-травматолог) заключение по възложената му съдебно-медицинска експертиза, в резултат на падането на 15.02.2012 г. освен разкъсно-контузната рана на лявата част на главата Тасков е получил и торзионна травма на лявата колянна става, изразяваща се в контузия с частична лезия на колатералната (външната странична) връзка на коляното. Старата му травма на коляното е различна - менискална лезия на вътрешния мениск. Ако и двете коленни травми да са мекотъканни увреди на една и съща колянна става, те са отделни травматични увреди с обратен механизъм на получаване. Минималният възстановителен период от новата травма е около 45 дни (отделен ирелевантен въпрос за изхода на спора е, че лечението не е било адекватно, което е забавило още повече възстановяването на пострадалия). Медико-биологичната характеристика на получената телесна увреда е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на функциите (двигателна и опорна) на левия долен крайник, което отговаря на правните критерии за средна телесна повреда (чл. 129, ал. 2, предл. 3 от НК). Неоснователни са касационните доводи за нарушение на съдопроизводственото правило в чл. 173, ал. 2 от АПК. Спазвайки изискванията на цитираната разпоредба, при установената нищожност на издаденото от ЦЕЛК медицинско удостоверение поради некомпетентност на състава на комисията, съдът е разпоредил изпращането на преписката на органа, като му е указал какви специалисти трябва да участват в състава му, за да може да се произнесе валидно по случая по реда на чл. 255, ал. 3 от ЗМВР, както и да вземе предвид неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза относно вида и медико-биологичната характеристика на получената от Тасков телесна увреда (на коляното, защото тази на главата не е обсъждана по медицински критерии от вещото лице). Противно на твърдяното в тази връзка от касаторовия повереник, второто от указанията на съда не следва да се тълкува в смисъл, че АССГ е указал на ЦЕЛК конкретното съдържание на административния акт, който трябва да бъде издаден при повторното производство по административната преписка (няма формулирано съждение на съда, че в новото медицинско удостоверение следва да се квалифицира телесната повреда на Тасков като средна). При новото произнасяне по случая ЦЕЛК към МИ на МВР е задължен да конституира компетентен състав, както и да съобрази (а не да препише) съображенията на вещото лице досежно характера и вида на претърпяната от Тасков телесна повреда. Квалифицирането на последната е изцяло в прерогативите на ЦЕЛК съобразно предоставените му в приложимата нормативна уредба правомощия, като тази преценка подлежи на последващ съдебен контрол за законосъобразност (вкл. и материална). На основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи видът на причинената телесна повреда на държавните служители в МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения се определя от Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, която по силата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от Закона за МВР при определяне вида на причинената телесна повреда, Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека, средна и тежка телесна повреда. Не може да бъде споделена и аргументираната от касатора теза за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и нарушение на процесуалните изисквания. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, назначил е при наличие на предпоставките по чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК съдебно-медицинска експертиза, компетентно изготвеното заключение по която с основание е кредитирал (това, че касаторът не споделя изводите в него, не обвързва съда), надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на медицинското удостоверение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, при която е констатирал отклонение от критерия в чл. 146, т. 1 от АПК, налагащо обявяването на нищожността на постановения в производство по чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи акт на ЦЕЛК към МИ на МВР. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу медицинското удостоверение. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че Софийският градски административен съд е постановил правилно по своя резултат решение, което, поради липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, а предвид своевременно заявеното искане от Дойчин Цонев Тасков за разноски, следва да му се присъдят сторените такива за касационното производство, равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,