Решение № 14846 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2009 г.

Решение № 14846 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Десислава Найденова - пълномощник на Марийка Добрева Георгиева, Добромир Георгиев Георгиев и Калоян Георгиев Георгиев, всичките от гр. Варна, срещу Решение № 489 от 26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2505 по описа за 2007 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител, постановена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, относно това, че плана на новообразуваните имоти е изработен в нарушение на чл. 28 ППЗСПЗЗ относно имот № 79 и № 342. Твърди се, че част от съоръженията в имота неправилно са определени като преместваеми, а като са оставени в имот № 342 те не могат да се използват. На следващо място се твърди, че новопроектираната улица не е съобразена с лицевата страна на съществуващата в имота сграда, а така също и с лицето на имота. На последно място се твърди, че новопроектираният път не е съобразен с чл. 672 и таблица 55 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, което също е нарушение на материалния закон. По изложените в касационната жалба съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени заповедта на областния управител в обжалваната й част. Областният управител на област Варна и кметът на община Варна не са взели становище. От заинтересованите страни Димитър Алексиев Чобанов от с. Кичево, Иван Архондиев Иванов, Сребра Иванова Стоянова и Анна Иванова Николова, всичките от гр. Варна, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Изложени са възражения срещу твърденията в касационната жалба. Моли се, касационната жалба да не се уважава. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при всестранно и пълно изяснена фактическа обстановка, която е съпоставил с отделните алинеи на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Извел е правилният извод за законосъобразност на обжалваната част от заповедта на областния управител, като е разграничил обвързаната му компетентност от действията по целесъобразност. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу Заповед № РД-07-7706-205 от 8.08.2007 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, в селищно образувание местност "Панорама I, II, III", землище с. Осеново, в частта й за имоти № 79 и № 342. От приложените към делото писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателите са наследници на Георги Калчев Георгиев. Последният е бил ползвател с признато право на собственост върху имот № 79 от 500 кв. м, според представения нотариален акт № 174, том ХV, н. д. № 7282 от 1994 г. и описаните в последния съседи. Правото на собственост е придобито при условията на § 4а, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти имот № 79 е определен от 651, 327 кв. м. На следващо място е прието е за установено, че собствеността върху имот № 342 е възстановена на наследниците на Съба Димитрова Чобанова, с Решение № 5088 от 25.09.2000 г. на ПК - с. Аксаково. Наследниците са били конституирани като заинтересовани страни. Имот № 342 е бил с площ от 780,260 кв. м, и в регистъра към плана на новообразуваните имоти е би записан с неустановен собственик. От основното и допълнително заключение на вещо лице е било прието за установено, че имот № 342 съвпада почти изцяло с бившия имот № 514. Съществуващите в имота подобрения като водомерна шахта, септична яма, гараж с канал за ремонт, остават извън имот № 79, а се включени в границите на имот № 342. Достъпът на имот № 79 до предходно съществуващият път от изток е затворен, а лицето на имота към новопроектирания път от запад е 12,30 м. Двуетажната страда в имот № 79 е с режим на търпимост, според § 16, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗУТ. Така установените факти съдът е съпоставил с текстовете на чл. 28, ал. 4, 5, 6, 8 и 9 ППЗСПЗЗ, като е приел, че те не са нарушени с издадената заповед. С плана на новообразуваните имоти за имота на жалбоподателите е отреден имот с площ от 651 кв. м, което е повече от 500 кв. м, за които те се легитимират с описания нотариален акт. Фактически ползваната земя от тях надхвърля 600 кв. м, но в ал. 6 на чл. 28 няма забрана имотът да се намали до 600 кв. м. Съдът е изложил съображения защо кредитира една част от заключението на експерта и защо не в друга част. Приел е, че лицето на имота към съществувалия път от източната му страна е било 9 м, а с плана на новообразуваните имоти лицето от към новопроектирания път е 12,30 м. Въпросът за това от коя страна ще бъде прокаран пътя, до който имотът ще има достъп според съда е въпрос по целесъобразност за административния орган, поради което върху това решение съдът е приел, че няма нарушение на ал. 5 на чл. 28. Според съда лицето на имота, което е по-малко от това по чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ също не е в нарушение на ал. 9 от чл. 28, която позволява образуването на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места. Като обобщаващ извод съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението, че решението е необосновано. В изпълнение на нормите на чл. 146 и 168 АПК съдът е конституирал правилно съсобствениците на имот № 342, в който попадат част от подобренията, извършени в имот № 79 и който затваря всъщност съществувалият достъп на имота до пътя. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти както за ползвателите, на които е признато правото на собственост върху ползвания имот, какъвто е случаят с жалбоподателите, а така също и за собствениците по земеделската реституция. Площта на имот № 79 е съобразена с чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ , във връзка с § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори определеният имот е с 51 кв. м в повече от законно установените размери. Не може да се претендира предоставянето на имот с площ в още по-големи размери само защото са направени подобрения във фактически ползваната земя. Правоимащите по земеделската реституция също имат право на собственост и при изработване на плана на новообразуваните имоти правата им трябва да бъдат съобразени също с нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ. В конкретния случай не е установено нарушение на границата между двата имота. Неоснователно е и твърдението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Твърдението, че новопроектираният път не е към лицето на съществуващата в имот № 79 сграда е неоснователно. Такова изискване няма. Изискването в чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ е за осигуряване на достъп до път или улица за всеки имот, а не и до съобразяване на достъпа с лицето на съществуващите сгради. В тази връзка неоснователно е и позоваването на чл. 672 и таблица 55 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Текстът се отнася до ъгълът на пресичането и сближаването на въздушни електрически линии с пътища, и няма нищо общо с легалното определение на път, дадено в § 1 от ДР на ЗП. Неоснователно е твърдението и относно по-малкото лице на имота към новопроектирания път. Както правилно е приел и административният съд, спазването на нормите на ЗУТ не е императивно. Според чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ, който текст е специален спрямо нормите на ЗУТ е допустимо образуването на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на заинтересованите страни за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е неоснователно, защото пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски. За да се уважи искане за присъждане на разноски, то трябва да е направено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция и придружено с писмени доказателства за реалното им изразходване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение