Решение № 10452 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2020 г.

Решение № 10452 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба адв. Г. Гатев, в качеството му на процесуален представител на Д. П., управител на "Хепс агро" ЕООД срещу решение № 258 от 20.12.2019 г. по адм. дело № 476 по описа за 2019 г. на Административен съд – Шумен. С него е отхвърлено оспорването на търговското дружество на заповед № РД 13-679 от 19.09.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Шумен. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска това решение като неправилно да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, както и присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 213а от АПК и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. По делото е представено писмено искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС, с приложени две писма: изх. № РД 27-2877 от 29.05.2020 г. на директора на ОДБХ - Шумен и вх. № РД 27-2877 от 02.06.2020 г. на директора на НДНИВМИ, БАБХ, с приложено към него становище от проф. д-р Х. Д. – ръководител на НРЛ Салмонела, кампилобактер, стафилококи и антимикробна резистентност при НДНИВМИ, БАХБ, с изх. № РД06-320 от 02.06.2020 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № РД 13-679 от 19.09.2019 г. на директора на ОДБХ - Шумен, с която на основание чл. 117, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7, т. 8 и т. 12, чл. 126, ал. 3, чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), чл. 31, т. 27 от Устройствения правилник на БАХБ, заповед № РД 11-1023 от 29.08.2011 г. на изпълнителния директор на БАХБ, чл. 10 от Наредба № 23 от 14.12.2005 г. за реда и начина на обявяване и регистрация на заразните болести по животните, Протокол за обявяване възникването на заразна болест от № 4 от 19.09.2019 г. (Приложение № 4 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 23 от 14.12.2005 г.), чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с лабораторно изолирана Salmonella Enteritidis, съгласно протокол от изпитване № 2140 от 19.09.2019 г. на ИЛ при ОДБХ – Шумен и № 853 НРЛSalm. Camp. St. ARM от 19.09.2019 г. на НДНИВМИ София, в животновъден обект (птицеферма) с вет. рег. № 2 BG27005 на "Хепс агро" ЕООД, собственост на Д. П., намиращ се в гр. Смядово, община Смядово, област Шумен, е обявено първично огнище на болестта "Салмонелоза по птиците" в същия животновъден обект, предназначен за отглеждане на кокошки носачки. Със заповедта е наредено: - всички налични кокошки в хале № 6 в процесния обект, с установен положителен резултат на Salmonella Enteritidis, съгласно протокол от изпитване № 2140 от 19.09.2019 г. на ИЛ при ОДБХ – Шумен и № 853 НРЛSalm. Camp. St. ARM от 19.09.2019 г. на НДНИВМИ София да бъдат убити по хуманен начин, при спазване на изискванията на Наредба № 22 от 14.12.2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвявания. Разпоредено е и всички възбранени яйца и труповете на убитите птици да се насочат за унищожаване, съгласно разпорежданията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти). Посочено е, че мерките от заповедта да се извършат от посочена комисия в поименен състав. Също така е разпоредено собственикът на убитите птици и унищожените яйца да бъде обезщетен, съгласно чл. 141 – чл. 148 от ЗВД и наредбата за условията и реда за изразходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, както и собственикът да извърши почистване и дезинфекция под официален контрол на сградата и прилежащите площи, в които са отглеждани заразените птици, като ново зареждане се разрешава след проведено почистване и дезинфекция, и взимане на официални проби, които са отрицателни за S. Enteritidis или S. Typhimurium (включително еднофазни S. Typhimurium серотипове с антиген формула 1, 4, /5/, 12: i). Съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от директора на ОДБХ – Шумен, в качеството му на компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, по арг. на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са всички фактически основания за издаване на акта и обективираното в него властническо волеизявление. Според него не са налице пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като не са установени допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите правни разпоредби и не е налице основание за нейната отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 6 от АПК, която установява принципа на съразмерност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е установил относимите факти по спора, но преценката му за законосъобразност на оспорената заповед не може да бъде споделена. Основателно е оплакването на касатора за неправилност на извода относно липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По делото безспорно е установено, че официалните проби от животновъдния обект (птицеферма) са взети на 11.09.2019 г. от хале № 6 в обекта от д-р Е. М. (стр. 46 от съд. досие) и на 16.09.2019 г. (стр. 48) са изпратени в Референтна лаборатория НРЛ, "Салмонели, кампилобактер, стафилококи и антимикробна резистентност при НДНВМИ", София за потвърждение и типизиране. На 19.09.2019 г. е потвърден положителен резултат за наличие на Salmonella Enteritidis в праховите проби от хале № 6, съгласно протокол за изпитване № 2140 от 19.09.2019 г. на ИЛ при ОДБХ – Шумен (стр. 50) и № 853 НРЛSalm. Camp. St. ARM от 19.09.2019 г. на НДНИВМИ София (стр. 52) и въз основа на тях на същата дата ветеринарен лекар Н. Б. е издала Протокол № 4 за обявяване възникването на заразна болест във ветеринарен участък ЖО № 2 BG27005 (стр. 17). Вземането на пробите от животновъдния обект до приключване на изследването им, което обстоятелство изрично е отразено в протокола за изследване от 19.09.2019 г., е приключило 7 дни след взимане на пробите, вместо нормативно предвидените 4 дни. С това е нарушено императивното изискване на Приложение № 1 на Регламент(ЕС) № 517/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки..., по 3. 1., изискващо изследването в лабораторията да се извърши в рамките на 4 дни след взимането на пробите. Обсъжданото нарушение се явява осъществено и при съобразяване с допуснатите поправки на приложимите Регламенти, за които настоящия състав е сезиран с молба от 21.07.2020 г. и по която по принцип не следва да се произнася, понеже е депозирана след даване на ход на делото по същество с определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.06.2020 г. Допуснатото нарушение е и съществено, тъй като е свързано с възможност за неточен резултат от изследването на пробите и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Съдът, като е приел обратното, е постановил неправилно решение. Идентичен правен спор е бил предмет на разглеждане, като е постановено решение № 4919 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 1923 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В настоящото производство е предявено искане от директора на ОДБХ – Шумен, за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, към съда на Европейските общности по въпроса: "Следва ли точка 3, подточка 3. 1 на Приложение № 1 на Регламент 517/2011 г. (ЕС) за прилагане на целта на Съюза за намаляване разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки – в частта "В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да се извърши в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите. ", следва да се тълкува в смисъл, че изследването трябва да започне, а не и да приключи в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите?". По отношение на него настоящият съдебен състав намира, че в настоящия конкретен казус, посочените от ответника по касация разпоредби не пораждат съмнение и не обуславят необходимост за тълкуването им, по аргумент на чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С точка 3 "Изследване на пробите", подточка 3. 1 "Транспортиране и подготовка на пробите" от Приложение № 1 на Регламент 517/2011 г. (ЕС) за прилагане на целта на Съюза за намаляване разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки, в официалния превод на ЕС е прието, че: "..... В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да се извърши в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите". В разглеждания случай, както по-горе е посочено, изследването е направено в период от време по-дълъг от указания 4 дневен. Конкретно от вземането на пробите от животновъдния обект до приключване на изследването им са изминали 7 дни, вместо нормативно предвидените 4 дни. Не е налице неяснота в приложимата част от текста на Приложението към Регламента. На практика искането е формулирано като такова за лингвистично тълкуване на част от текста. Същото не се основава на правни аргументи относно неяснота в текста. С цитираната по-горе молба от 21.07.2020 г. до ВАС, са приложени три броя поправки на обсъждания текст, като според тях текстът гласи "В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да започне в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите". При съобразяване и с така посочения текст нормативните изисквания не се явяват спазени при постановяване на оспорения административен акт, което обуславя и неправилност на съдебния акт. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. При този изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 020, 00 лв., от които за държавни такси 420, 00 лв. за двете инстанции и 600, 00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (стр. 33 от първоинстанционното съдебно досие). Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение