Решение № 2654 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2011 г.

Решение № 2654 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Григор Стоянов Димитров от гр. София срещу решение № 3592 от 19.07.2011 г., постановено по административно дело № 3343/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението и иска отмяна на същото. Ответникът по касационната жалба - началникът на 09 РУП-СДВР, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, като е постановено в съответствие с приложимия материален закон при спазване на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Григор Димитров срещу отказ рег. N 112 от 30.03.2011 г. на началника на 09 РУП-СДВР, с който последният на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказал на молителя издаване на исканите разрешения за подновяване на сроковете за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие поради липсваща основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на същите. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя от 16.02.2011 г., с което същият е поискал да му бъдат подновени разрешенията за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като е изтъкнал, че същото му е необходимо за самоохрана. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил данните по административната преписка в хода на съдебното производство, е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че Григор Димитров не е установил наличие на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана (липсата на осъдителна присъда по отношение на жалбоподателя не обосновава такава необходимост), поради което правилно административният орган е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде исканите разрешения. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната жалба пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател не е представил доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, които да сочат на различно фактическо положение от възприетото от съда, респ. обуславящи други правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В конкретния случай правилно е заключението на съда по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за продължаване на разрешенията за огнестрелни оръжия за граждански цели по отношение на касационния жалбоподател. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - липсват конкретни доказателства за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото, както на касационния жалбоподател, така и на семейството и близките му, следователно липсва обоснована необходимост по смисъла на закона от защита с исканото оръжие. Съображенията на Григор Димитров са свързани с твърдения за отправяни по отношение на него заплахи, които останаха недоказани и пред касационната инстанция. Излага доводи, че по отношение на тези заплахи "не се работило" поради тенденциозно отношение към него, като в тази връзка касационният жалбоподател е посочил доказателства, свързани с водени досъдебни производства. Така визираните обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква, не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Изводите на решаващия съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразен отказът на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София-град е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,