Решение № 29 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2007 г.

Решение № 29 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Г. от с. Й., Л. област, против въззивно решение № 124 на Л. окръжен съд от 23.05.2007 г., постановено по гр. д. № 106/2007 г., с което е оставено в сила решение № 740 от 28.12.2006 г. на Л. районен съд, постановено по гр. д. № 431/2006 г., с което са отхвърлени исковете й по 108 ЗС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по жалбата, Т. Н. Я. от гр. Л., Великотърновска област, и К. Н. Х. от гр. В., чрез повереника им адв. С от АК- Л., оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от Т. М. Г., пасивно субективно съединени искове срещу Т. Н. Я. и К. Н. Х., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на недвижим имот от 560 кв. м С решение № 740 от 28.12.2006 г., постановено по гр. д. № 431/2006 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ищцата не е доказала правото на собственост върху процесния имот. По жалба на ищцата, с решение № 124 от 23.05.2007 г. по гр. д. № 106/2007 г. Ловешкият окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че ищцата не е носител на активната материално правна легитимация, тъй като процесния имот от 560 кв. м, за който се твърди, че е част от кад. № 66, парцели V-66 и VI-66, записан по регулационния план на с. Й. от 1987 г. като имот на наследници на М. Н. И., представлява придаваемо се място по регулация, което обаче не е било заплатено и завзето, поради което и регулацията не е била приложена. Въззивното решение е законосъобразно и обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. На първо място ищцата е следвало да докаже, че е собственик на спорния имот, както и че той се владее от ответниците без правно основание. От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищцата, М. Н. И., б. ж. на с. Й., починал на 5.04.1991 г., е закупил на 31.10.1941 г. от И. И. А., по мъж Я., дворно място с площ от 3 дка, като покупко-продажбата е материализирана с нот. акт № 5, т. VI, рег. 2463, д. № 1173/1941 г. по описа на нотариус при Л. областен съд. Закупеният имот е съставлявал парцел **** в кв. 15 по плана на селото от 1927 г. По новия план на селото от 1987 г. за този имот са отредени парцели V-66 и VI-66 в кв. 5, с обща площ от 2440 кв. м, съгласно представената по делото скица от 15.02.2006 г. на община Л. С договор за продажба от 19.02.1951 г. Христо В. Д. и Н. Х. В. са закупили от Х. И. Х. и М. Х. И. дворно място с площ от 1,2 дка, ведно с построените в него сгради, съставляващо парцел **** в кв. 15 по плана на селото от 1927 г. С нот. акт № 1* т. I, д. № 395 от 1968 г. по описа на Л. народен съд Н. Х. В. е признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение на същия имот, но при площ на имота от 1 дка. С нот. акт № 79, т. I, д. 300 от 1978 г. по описа на Л. районен съд, Н. Х. В. дарява дъщеря си Т. Н. Х. със 600 кв. м, съставляваща 1/2 ид. част от дворното място. По новия план на селото от 1987 г. този имот съставлява парцел ****УПИ/IV-67 в кв. 5 и е с площ от 1600 кв. м В производството пред първоинстанционния съд е приета съдебно-техническа експертиза и от приложеното към нея извлечение от стария план на селото от 1927 г. е видно, че между двата имота, а именно парцел **** и парцел ****, се намира дворно място с триъгълна форма, с площ от 225 кв. м От заключението на вещото лице, както и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че между имота на ищцата и този на ответниците съществува ограда, представляваща стена от кирпич (кирпичен дувар), която ограда на места е полусъборена. Оградата съвпада с имотната и регулационна линия по новия план от 1987 г., както и с имотната граница по стария план от 1927 г., поради което регулационните отношения между страните, респ. между техните праводатели по стария план от 1927 г. не са били уредени. При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка, правилен е изводът на въззивния съд, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) правото си на собственост върху претендираната част от имота на ответниците с площ от560 кв.м, поради което предявеният от нея ревандикационен иск относно процесния имот, е бил отхвърлен. В нейна тежест е било да докаже кога, по какъв ред и на какво основание е допуснато изменение на дворищно регулационния план, по силата на което изменение да е била придадена част от съседния имот, както и каква е площта на тази придаваема част. В тази връзка единствено по приложената към СТЕ извадка от плана от 1927 г. може да се предположи за наличието на спорно място с площ от 225 кв. м, но не и 560 кв. м, каквато е претенцията на ищцата. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че изменението в дворищната регулация по стария план не е приложено, доколкото оградата между двата имота е разположена по техните имотни граници, както по този план, така и по новия план на селото от 1987 г. Както се посочи по-горе с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), ищцата не е доказала обстоятелствата, на които се основава нейната ревандикационна претенция и по конкретно, че е собственица на процесните 560 кв. м - основна предпоставка за водене на иска по чл. 108 ЗС, поради което правилно въззивният съд го е отхвърлил. В тази връзка неоснователно е релевираното възражение в касационната жалба, че неуважавайки искането й за изслушване на тройна техническа експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. 2 ГПК (отм.). Действително пред въззивния съд в първото по делото заседание ищцата е поискала изслушване на такава разширена техническа експертиза, но не е формулирала задачата й, както и не е изложила съображения, че са налице условията на чл. 205 ГПК (отм.), поради което правилно въззивният съд е отказал да уважи това искане. Нещо повече, в хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, в т. ч. и от ищцата и е било възприето от съда като депозирано обективно и компетентно. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 108 ЗС към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,