Решение № 14406 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2016 г.

Решение № 14406 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Д. против решение № 174 от 08.06.2016 г., постановено по адм. дело № 47/2016 г. по описа на Административен съд Д.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. М. Т., чрез процесуалния си представител адв. Т., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Д. е отменил заповед рег. № 357з-2591/19.11.2015 г. на директора на ОД на МВР - Д., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 2 и чл. 4 ЗМВР е наредено на Н. М. Т. - старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел "Разследване" при ОД на МВР, да изпълнява функционални задължения във Второ РУ - Д. при ОД на МВР - Д., считано от 23.11.2015 г. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е извода на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Посоченото в административния акт правно основание за издаването му - чл. 43, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) регламентира че в изпълнение на правомощията им по ал. 3 директорите на ОДМВР издават заповеди. От приложеното по делото предложение може да се направи единствено извод, че промяната в мястото на изпълнение на служебните задължения на служителката е извършена по служебна необходимост, мотивирана с овакантяването на част от щатните бройки на длъжността разследващ полицай в 02 РУП, което от една страна не е доказано безспорно по делото, а от друга не попада в нито една от хипотезите на понятието "служебна необходимост", което не може да замени липсата на правно основание за издаване на заповедта, като се има предвид, че законът регламентира различни хипотези за промяна в местоизпълнението на длъжността. Законосъобразен е и извода на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Ако се приеме, че е налице тази хипотеза, то не са спазени разпоредбите на чл. 13 и 14 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като държавният служител не е запознат с предложението и съответно не е налице неговото становище, а преназначаването не е временно, тъй като в заповедта липсва изявление в този смисъл. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 165, ал. 2 ЗМВР, съгласно която временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Правилно съдът приема, че съгласие не е изразено, като в случая не е налице и служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗМВР, който дефинира, че "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Данни по делото за наличие на някоя от изброените хипотези не са налице, нито пък в предложението са изложени фактически основания, сочещи на служебна необходимост по смисъла на закона. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт Административен съд Д. постановява решение в съответствие с материалния закон. Ответникът по касация е предявил претенция за заплащане на сторените по делото разноски, но доказателства в тази насока не са представени, поради което претенцията не следва да бъде уважена. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,