Решение № 16700 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2013 г.

Решение № 16700 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2013 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекцията за строителен контрол /ДНСК/, гр. София, против Решение № 5322/31.07.2013 г. по адм. дело № 4594/2012 г. на Административен съд София - град, с което са отменени издадените от същия Заповед № РД-16-054 от 11.04.2012 г. и Заповед № РД-15-0052 от 17.04.2012 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебния акт, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че в оспорената Заповед № РД-16-054 от 11.04.2012г няма посочени конкретни задължения, предвидени в длъжностната характеристика на жалбоподателя, които същият не е изпълнил или е нарушил чрез бездействие, както и че е направил необоснован извод за липса на възлагане на задача по образуване на административно производство за установяване на незаконно строителство на процесния обект и иницииране на процедура по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Сочи още за необоснованост в изводите на съда относно налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното прави искане ВАС да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо това да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Господин Кирилов Янев, срещу Заповед № РД-16-054 от 11.04.2012 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Ответникът - Господин Кирилов Янев, чрез процесуален представител в писменият си отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Господин Кирилов Янев, срещу Заповед № РД-16-054 от 11.04.2012 г., издадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед № РД-15-0052 от 17.04.2012 г., издадена от началника на ДНСК, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение от длъжност "старши инспектор" в Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Кърджали при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район при ДНСК. С обжалваното решение съдът е отменил оспорените заповеди. За да постанови този резултат е приел, че в Заповед № РД-16-054 от 11.04.2012 г. са изложени подробно фактите, които според административния орган обосновават извършването на дисциплинарно нарушение, но няма посочени конкретни задължения, предвидени в длъжностната характеристика, които жалбоподателят не е изпълнил или нарушил чрез твърдяното бездействие. Предвид изложеното е счел, че актът не съдържа ясни и пълни мотиви, което съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, както и се възпрепятства възможността да бъде осъществен пълен контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт. Приел, е че не е спазена регламентираната процедура по възлагане на задача по установяване на незаконно строителство на процесния обект и иницииране на процедура по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, като при това положение при липса на възлагане на задача по образуване на административно производство, незаконосъобразен и неправилен е бил изводът на дисциплинарно наказващия орган, че служителят с бездействието си е нарушил служебните си задължения. Посочил е също, че дисциплинарно наказващият орган не е съобразил и обстоятелството, че при извършената проверка на място на 24.01.2012 г., не е могло да бъде установено по категоричен начин наличие на незаконност на строежа. Установил е, че едно от посочените основания за извършено нарушение от страна на жалбоподателя в оспорения акт е нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, което се изразява в неспазване на правилата за Кодекса на поведение на служителите в Държавната администрация, но в заповедта не е посочено конкретното нарушение на тези правила, за да може да бъде изследван въпросът действително имало ли е нарушение и в какво се състои същото. На последнизискваниятао място е приел, че административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 91 ЗДСл. Според съда, в заповедта липсват мотиви по отношение настъпилите последици за държавната служба в резултат на твърдяното дисциплинарно нарушение, като органът не е обосновал налагането на най-тежката санкция с описаното поведение на държавния служител. Така постановеното решение е правилно. Изложената в същото фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото. Настоящият състав на ВАС счита, че АССГ е изложил подробни мотиви към атакувания съдебен акт, които споделя напълно. Правилно са изтълкувани и приложени разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 5 и чл. 91 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на Господин Кирилов Янев за това, че не е предприел действия за констатиране на извършеното в поземлен имот № 000482 в землището на с. Паспал, общ. Ардино незаконно строителство, както и не е започнал процедура по премахването му по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. В случая основният въпрос, който следва да бъде разгледан е дали наложеното наказание "уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от същото последици за държавната служба или за гражданите. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно първоинстнационният съд е приел, че административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Не са изложени мотиви дали приетите от дисциплинарно наказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. При определяне на наказанието административният орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Както правилно е отбелязано в обжалваното решение, при положение че е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание административният орган е следвало да се мотивира защо приема, че за конкретно описаното в административния акт нарушение не може да се наложи по - леко такова. В случая конкретните обстоятелства при които е извършено нарушението на служебните задължения и обясненията, които дисциплинарно провиненото лице е дал за това, не обосновават налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Липсват съображения, които да обосновават формата на вината, настъпилите последици за държавната служба или гражданите, в случая обществеността, както и конкретната тежест на установените нарушения. Това е достатъчно основание обжалваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е съобразено с изискванията на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила като постановено в отсъствие на сочените в касационната жалба отменителни основания. При този изход на спора претенцията на ответника по делото за присъждане на сторените в производството разноски в размер на 180 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно своевременно представен Договор за правна помощ и съдействие от 23.09.2013 г. и съобразени с характера и правната сложност на спора, следва да бъде уважена в пълният й размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд- пето отделение