Решение № 6065 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Е. Попов, срещу решение 1064/10.02.2025г., постановено по адм. дело 56/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 12734/05.12.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново по същество на спора, с което на А. Мохамадшариф да се предостави международна закрила. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на А. С. М., гражданин на Сирия срещу решение 12734/05.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след напълно изяснена фактическа обстановка, е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд е установил, че правилно е приложен материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история административният съд е счел, че спрямо чужденеца не се установява да е осъществено преследване релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Чужденецът изрично е заявил, че не е бил заплашван, спрямо него не е упражнено физическо насилие или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се обоснове извода, че изповядваната от него религия или етническата му принадлежност са достатъчно основание за опасения от преследване. При така установеното, съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приложил закона и е отказал предоставяне на статут на бежанец, поради което е отхвърлил жалбата му в тази част като неоснователна. На следващо място съдът е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. На първо място съдът е приел, че чуждия гражданин не е изложил твърдения за наличието на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че А. С. М. не твърди в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание съгл. чл. 9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на чужденеца и от актуалните данни обстановката в Сирия, дадени със справки с вх. МД-02-20/14.01.2025 г.; вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г.; вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г.; на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Съгласно чл. 21, т. 7 от устройствения правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/2007 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква 8/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д/ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от кандидата история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. Направен е правилен извод, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че макар обстановката в някои части от страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в страната. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение