Решение № 2323 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2018 г.

Решение № 2323 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по подадена касационна жалба от В. Мутафов, Е. Пърлева и Н. Георгиева и тримата от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 15/29.05.2018 г. постановено по адм. дело № 431/2017 г. по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе). Изложени са доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е обосновал извод за началния момент на прилагане на погасителната давност. Действията по получаване и оспорване на протокол № 2/28.01.1997 г. на Поземлена комисия – с. Иваново са осъществени през 2015 г. и от този момент следва да се приложи давността. Неправилно е приетото от съда, че вредите претърпени вследствие на нищожни актове и незаконосъобразните действия на Общинска служба "Земеделие" - общ. Иваново, изразяващи се в неправилно приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), не могат да бъдат репарирани по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави се искане за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" - Русе, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и постановено при липса на сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС – Русе е образувано по подадена искова молба от В. Мутафов, Е. Пърлева и Н. Георгиева против Областна дирекция "Земеделие" – Русе, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 6825 лева, в следствие от административни актове, прогласени за нищожни - протокол № 43/8.12.1993 г., протокол № 45/16.12.1994 г., протокол № 25/19.07.1995 г. и протокол № 2/28.01.1997 г. на Поземлена комисия (ПК) - с. Иваново и незаконосъобразни действия по съобщаване и връчване на протокол № 2/28.01.1997 г. и несъобразяване с решенията на съда, с които са били прогласени за нищожни горепосочените протоколи на ПК - с. Иваново. От фактическа страна административният съд е установил, че с протокол № 3/29.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - с. Пиргово е признато правото за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с. Мечка, с площ общо 48, 400 дка на наследниците на К. Мутафов. С решение № 14/8.04.1993 г., влязло в законна сила, ПК - с. Иваново възстановява на наследниците на К. Мутафов, в съществуващи или възстановими стари реални граници, нива от 1, 900 дка. За допълване на това решение, е издадено решение № 34/4.12.1995 г., с което ПК - с. Иваново възстановява на наследниците на К. Мутафов, в съществуващи или възстановими стари реални граници, нива от 2, 004 дка и широколистна гора с площ 0, 800 дка. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е установил, че с протокол № 43/8.12.1993 г. ПК - с. Иваново е признала правото на възстановяване върху земеделски земи с план за земеразделяне на 27, 500 дка и отказала да признае правото на собственост по отношение на останалите 19 дка, като отменила протокол № 3/29.10.1992 г. С влязъл в сила съдебен акт е обезсилено решението по протокол № 43/8.12.1993 г. С протокол № 45/16.12.1994 г. ПК - с. Иваново признава правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи с план за земеразделяне на 27, 500 дка земеделски земи и отказва да признае собствеността по отношение останалите 19 дка, като отменя решението по протокол № 3/29.10.1992 г. С решение от 13.06.1995 г., постановено по гр. д. № 907/1995 г., Районен съд – Русе прогласил нищожността на акта. С протокол № 25/19.07.1995 г. ПК - с. Иваново признава правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне по отношение 27, 500 дка земеделски земи и отказала да възстанови останалите 19 дка, като отменила протокол № 3/29.10.1992 г. С решение № 502/27.10.1995 г., постановено по гражданско дело № 3363/1995 г., съдът прогласил нищожността на акта. С протокол № 2/28.01.1997 г. ПК - с. Иваново признава и определя за възстановяване правото на собственост върху 29, 300 дка и отказва възстановяване собствеността на останалите 16, 500 дка и отменила протокола от 1992 г. на основание заповед № 1-1282/28.11.1996 г. Същият е обявен за нищожен с неприсъствено решение № 1236/8.10.2015 г по гр. д. № 1391/2015 г. на Районен съд – Русе. Съдът е установил, че с договор за доброволна делба от 4.07.1995 г. наследниците на К. Мутафов са уредили отношенията си във връзка с наследството от наследодателя за земеделска земя, с възстановена собственост с план за земеразделяне на землището на с. Мечка. С решение № 11/15.04.2002 г. за определяне правото за обезщетение на собствениците по реда на чл. 276, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), ПК - с. Иваново определя на Й. Мутафов правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове (ПКБ) вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Мечка за 2, 959 дка на обща стойност 2042 лв., като стойността в лева е равна на броя ПКБ. Същото не е обжалвано. С решение № 22/24.09.2001 г. за определяне правото за обезщетение на собствениците по реда на чл. 276, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, ПК - с. Иваново определя на В. Мутафов правото на обезщетение с ПКБ вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Мечка за 4, 500 дка на обща стойност 1296 лв., като стойността в лева е равна на броя ПКБ. Същото не е обжалвано. С протокол № 01/6.03.2017 г. решение № 04/31.07.2017 г. Общинска служба по земеделие – с. Иваново признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне общо върху 45, 800 дка при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С решение № 02/21.03.2017 г. решение № 04/31.07.2017 г. Общинска служба по земеделие – с. Иваново определя правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за обезщетяване със земя и/или ПКБ общо върху 16, 500 дка на обща стойност 4945 лв. Със заявление вх. № ПО-04-95/6.04.2017 г. наследниците са заявили желанието си да бъдат обезщетени със земеделска земя. С решение № 03/7.04.2017 г. решение № 04/31.07.2017 г. Общинска служба по земеделие – с. Иваново определя на наследниците на К. Мутафов, б. ж. на с. Мечка, общ. Иваново обезщетение със земя на стойност 4945 лв. С влязло в сила решение № 04/31.07.2017 г. Общинска служба по земеделие – с. Иваново възстановява като обезщетение на наследниците на К. Мутафов, бивш жител на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1. Лозе от 3, 927 дка, шеста категория, местност Лозята, имот № 118016 по плана за земеразделяне; 2. Лозе от 4, 067 дка, шеста категория, местност Лозята, имот № 119008 по плана за земеразделяне; 3. Лозе от 1, 423 дка, шеста категория, местност Лозята, имот № 120018 по плана за земеразделяне; 4. Лозе от 0, 482 дка, трета категория, местност Лозята, имот № 135007 по плана за земеразделяне; 5. Лозе от 0, 501 дка, четвърта категория, местност Нови лозя - Табията, имот № 170158 по плана за земеразделяне; 6. Овощна градина от 4, 000 дка, шеста категория, местност Две печалби, имот № 17/2044 по плана за земеразделяне и 7. Лозе от 1, 000 дка, трета категория, местност Лозя - ст. двор 2, имот № 301112 по плана за земеразделяне. В хода на производството е приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, както и са събрани свидетелски показания. Съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди, в следствие от незаконосъобразни действия на ПК - с. Иваново, състоящи се съобщаване и връчване на протокол № 2/28.01.1997 г. и несъобразяване с решенията на съда, е недопустима и поради това я е оставил без разглеждане. АС е приел за безспорен факт обявените за нищожни протокол № 43/08.12.1993 г., протокол № 45/16.12.1994 г., протокол № 25/19.07.1995 г. и протокол № 2/28.01.1997 г. за възстановяване на наследствената земя по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е обосновал извод, че правото на ищците да търсят обезщетение, е погасено поради изтекла погасителна давност. Съдът е развил мотиви и за недоказаност на ищцовата претенция. Съдът е приел че така предявените искови претенции са недоказани и неоснователни. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на тях не е доказано наличието на трите изискуеми предпоставки, при които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая като основание за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е изтъкнато обявените за нищожни протокол № 43/8.12.1993 г., протокол № 45/16.12.1994 г., протокол № 25/19.07.1995 г. и протокол № 2/28.01.1997 г. за възстановяване на наследствената земя по реда на ЗСПЗЗ. Исковата претенция е неоснователна, тъй като не е доказано по безспорен начин, че ищците са претърпели вреди, които да са в пряка връзка с обявените за нищожни протоколи. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза признатите за възстановяване по протокол № 3/29.10.1992 г. земеделски земи с площ от 48, 400 са възстановени изцяло. Правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдените пропуснати ползи не са в пряка връзка с обявените за нищожни протоколи. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/общинския орган или на длъжностното лице. Именно липсата на пряка причинно-следствена връзка между нищожните актове и твърдения вредоносен резултат е основание за изключване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и изразяващи се в лишаване от възможността за ползване и получаване на наем/рента за 16, 5 дка ниви, за периода от 30.07.2012 г. до 30.07.2017 г., в размер от 4125 лева не се установяват по безспорен начин. Исковата претенция е недоказана и необоснована, липсва индивидуализиран с граници, площ, категория, и съседи земеделски имот, от който да се търпят вредите от неговото неотдаване под аренда. Самата вреда като вид и размер не е ясна и доказана. Не е налице имуществена загуба от необработване на земеделската земя през процесния период, тъй като с прогласеното за нищожно решение се определя начина на обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост върху 16, 500 дка, което обезщетяване може да е с ПКБ или със земя, но не са ангажирани доказателства, че е налице обезщетяване със земя, от която собственост и ползване ищците са били лишени през процесния период и са претърпели имуществени вреди. Пропуснатите ползи, като отрицателна последица подлежаща на обезщетяване, следва да се разглежда като сигурно, но неполучено увеличение на имуществото на увреденото лице, а не евентуално. Когато се претендира обезщетение за пропуснати ползи ищците трябва безспорно да установят, че тяхното имущество със сигурност би се увеличило, ако не е бил налице незаконосъобразният акт, т. е. че последният се явява самостоятелна и единствена пречка за такова увеличение при нормално състояние на оборота. На следващо място недоказана е и заявената претенция за претърпени вреди, произтичащи от направени транспортни разходи в размер на 300 лв. Липсва пряка причинно-следствена връзка между нищожните актове и твърдения вредоносен резултат. Не са представени доказателства за размера и извършването на тези разходи. Настоящата инстанция счита, че правилно АС е приложил института на погасителната давност, а след това е разгледал основателността на исковата претенция. Правилно съдът е приел, че не се доказва наличието на една от кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинно-следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразните административни актове, но не е следвало да се произнася по това изтекла ли е погасителната давност за предявените искови претенции или не. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно тълкуването в т. 4 на ТР № 3/2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Погасителната давност (давностният срок) е времеви период, след изтичането на който вземането се погасява по давност. При направено възражение в срок, давността следва да се приложи при наличие на законовите предпоставки за прилагането й. Началният момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за забава, е моментът на издаване на акта, когато се касае за нищожност на административния акт. Исковата молба е била предявена на 2.11.2017 г. и в настоящата хипотеза, е депозирана много след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на Областна дирекция "Земеделие" – Русе. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото, обсъдил ги е в съвкупност и в съответствие приложимата правна уредба, за което е изложил подробни мотиви. Правилни са изводите, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните от касаторите имуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие" – Русе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение