Решение № 2693 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2019 г.

Решение № 2693 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Борисова от [населено място], чрез адв. Босев срещу решение № 39 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 614/2018 г. на Административен съд-Перник, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-283/19.10.2018 г. на кмета на Община Ковачевци. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът кмет на Община Ковачевци, чрез юрк. Асенов, в писмено възражение, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски –юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението в обжалваната му част като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С решение № 39 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 614/2018 г. на Административен съд-Перник, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-283/19.10.2018 г. на кмета на Община Ковачевци, с която е разпоредено спиране на всички видове СМР на строеж "масивна жилищна сграда" в УПИ Х-50, кв. 4 по плана на с. Калище, общ. Ковачевци, като са описани изчерпателно извършваните СМР /етапа на изграждане на строежа/. Решението е мотивирано с валидност на заповедта, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 224а ЗУТ орган, за строеж от пета категория, съгласно с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и разписаните в ЗУТ процесуални правила /изготвен надлежно Констативен акт № 5/11.10.2018 г./. Прието е от административният съд, че производството по чл. 224а във вр. с чл. 224 от ЗУТ от ЗУТ, респ. от чл. 225 от ЗУТ започва по инициатива на адм. орган / служебно/, поради което липсата на изрично сезиране не съставлява порок на процедурата, която е спазена с изготвяне на констативния акт, чиито фактически констатации са възприети изцяло при липса на възражение от кмета при издаване на процесната заповед. Тези констатации, ползващи се с доказателствена сила за съществуването и вида на строежа не са оборени от оспорващата Борисова в съдебната фаза – не са представени изискуемите строителни книжа /инвест. проект и разрешение за строеж/. За безспорно е прието обстоятелството, че на процесният строеж се извършват СМР към момента на проверката, подробно описани в констативния акт, които попадат в кръга на визираните в § 5, т. 36 и т. 38 от ДР на ЗУТ, за което са необходими строителни книжа. Съдът е констатирал, че вписаното в заповедта правно основание е неточно /чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ/, но това не съставлява самостоятелно основание за отмяна, тъй като фактическите основания, визирани в мотивите на заповедта са изчерпателно изложени и кореспондират на разпоредителната част на акта. Прието е, че са налице основанията по чл. 224а ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, поради което и заповедта се явява законосъобразна. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. При безспорно установената по делото фактическа обстановка съдът правилно е приел, че заповед №РД-283/19.10.2018 г. на кмета на Община Ковачевци е законосъобразна. Изяснената по безспорен начин по делото фактическа обстановка сочи на постановено спирането на всички видове СМР на строежа "масивна жилищна сграда", поради изграждането му без надлежно заверен проект и издадено разрешение за строеж, т. е. налице е хипотезата на ал. 5, чл. 224а ЗУТ. Именно в тази насока е и неизчерпателно визираното в заповедта правно основание на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което се обхваща от нормата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ – "кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ". Следователно, спирането на строежа с процесната заповед е поради липса на разрешение за строеж за изграждането му, в който смисъл са и фактическите констатации по констативния акт, което сочи на незаконен строеж и в който случай, с оглед ал. 5 на чл. 224а ЗУТ не се дават указания за отстраняване причините, довели до спиране на строежа по реда на ал. 3, чл. 224 ЗУТ. Възражението в тази насока по касационната жалба е неоснователно. Предвид горното, частично обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторката дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение