Решение № 11599 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16503/2013 г.

Решение № 11599 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16503/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение № 573 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 649/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 061102709/07.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 220/26.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 189,38 лв., в резултат на което е определен допълнително ДДС за внасяне в размер на 153,98 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод, че процесният автомобил притежава характеристиките на товарен автомобил и че е придобит за нуждите на икономическата дейност на ревизираното лице, както и в неправилно прилагане за случая на материалния закон, като е признато правото на данъчен кредит по процесните фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Снепла" ЕООД - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. Делото се разглежда за втори път от ВАС. При предходното разглеждане е отменено предходно решение на АС Пловдив като делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания за събиране на доказателства относно осчетоводяването на автомобила. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионен акт № 061102709/07.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 220/26.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 189,38 лв., в резултат на което е определен допълнително ДДС за внасяне в размер на 153,98 лв. От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено, че за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2011 г. дружеството е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Интерлийз ауто" ЕАД с предмет първоначална вноска по лизингов договор, комисионна и допълнителни първоначални разходи по доставка и по 4бр. фактури, издадени от "ОМВ България" ООД с предмет "доставка на дизел", във връзка със сключен договор за лизинг за покупка на автомобил - марка Ситроен С4. Съгласно издаден сертификат автомобилът е от категорията N1 /товарен автомобил/ и е регистриран в КАТ като такъв. Според заключение на приета съдебна авто-техническа експертиза процесният автомобил е товарен, а съгласно прието при новото разглеждане на делото заключение на съдебно-икономическа експертиза - процесният автомобил е заприходен като дълготраен актив по дебита на сметка 205 "Автомобили" чрез съответни счетоводни записвания на договора за лизинг като счетоводните операции са отразени вярно в счетоводството на дружеството. В мотивите си първостепенният съд е приел, че въпросното МПС се използва за извършване на облагаеми доставки свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и е осчетоводено като придобит дълготраен материален актив на дружеството. Прието е, че гореописаният автомобил е регистриран в КАТ като товарен, категория N1 ( N1G) с места за пътници и водач "4+1". на основание ЕО сертификат на производителя. Първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил не е лек. От друга страна, въз основа на събраните доказателства съдът е приел че не следва извод автомобилът да е придобит не за нуждите на икономическата дейност на дружеството. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Съдът законосъобразно е намерил позоваването на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС от страна на приходната администрация, за да откаже право на данъчен кредит, за неправилно. Съгласно тази разпоредба "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя". С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива). Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно съдът е приел, че процесният автомобил не е лек. Правилно решаващият съд, при това, е приел, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата-легално определение. Регистрацията на автомобила като такъв от категория N1 е потвърдена и с приетата без оспорване съдебно-автотехническа експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. При това, съдът обосновано е приел, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице закупен лек автомобил, а товарен такъв. Поради това и правилно в представения от жалбоподателя Сертификат за съответствие, издаден по силата на сочената Директива, процесният автомобил е бил определен за такъв от категорията N, т. е. товарен автомобил. Като такъв е бил регистриран и на територията на Република България, за което е представено свидетелство за регистрация в КАТ при МВР - Пловдив. Законосъобразни са и изводите на съда за това, че икономическата изгода от потреблението на автомобил, заприходен като дълготраен актив се предполага, че е налице за продължителен период от време, до пълната амортизация, поради което изводите за използването му или неизползването му за икономическата дейност на РЛ не могат да се правят единствено и само съм момента на закупуването или за периодите, включени в обхвата на ревизията. Правилно е направеното позоваване от съда на установените данни във връзка със счетоводното оформяне на закупения автомобил като дълготраен актив и оттам на даденото разрешение по дело С-118/11 на СЕС, имащо за предмет аналогичен от фактическа и правна страна казус. Предвид извършеното осчетоводяване и редовно заприходяване на автомобила като дълготраен актив, се установява намерението на дружеството към релевантния момент на придобиване на автомобила, да използва автомобила за икономическата си дейност. Като е обосновано е отчел, че са налице всички предпоставки и условия за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, при липса на пречки и основания за това по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 70, ал. 2 ЗДДС, съдът законосъобразно е отменил обжалвания пред него ревизионен акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В касационното производство не се претендира присъждане на разноски от ответника по касация. С оглед изхода на спора разноски не се дължат и в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение