Решение № 80 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 119/2008 г.

Решение № 80 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 119/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Х., гр. П., срещу въззивно решение от 15.10.2007 г. по гр. д. № 763/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта относно семейното жилище с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касация С. А. Х., гр. П., оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Тя съдържа мотивирано изложение на касационните основания, съгласно изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на II г. о., като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Пазарджишкият окръжен съд е отменил решение № 34 от 7.05.2007 г. по гр. д. № 34/2007 г. на Пещерския районен съд в частта относно издръжката на детето А. Х. и е оставил в сила решението в частта, с която ползването на семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в гр. П. на ул."Ц", № 25 е предоставено на С. Б. В частта, с която бракът между Т. е прекратен с развод по вина на Т. Х., решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с оглед интересите на детето А., роден на 8.09.1989 г., вината на съпруга за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предоставянето на невиновния съпруг е в съответствие с общия дух на справедливостта и морала. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Въззивният съд не е изследвал въпроса от колко и какви помещения се състои семейното жилище, вкл. дали според местоположението си и функционална връзка, таванският етаж е част семейното жилище. Не е изложил мотиви относно взаимоотношенията между съпрузите и възможно ли е с оглед на евентуална търпимост жилището да се разпредели за ползване от двамата. Тази възможност, съгласно разясненията, дадени с ПП № 12/1971 г., е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения такива, каквито са към момента на развода, безпреустройства, изменения и промяна в предназначението, както и от конкретната преценка за едновременно поотделно ползване на жилището с оглед търпимостта на отношенията. Оттук и след преценка на всички доказателства и изясняване на спора от фактическа и правна страна следва да се формират изводите относно предоставяне на семейното жилище за едновременно ползване или за предоставяне ползването само на единия съпруг. Решаващите изводи на въззивния съд са направени в нарушение разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) при неизясненост на делото относно релевантни за изхода му обстоятелства. Въззивното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.