Решение № 599 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 143/2009 г.

Решение № 599 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 143/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба К. Х. Х. от гр. В. срещу въззивно решение № 256 от 12.10.2006 г. по гр. д. № 326/2005 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.06.1995 г. по гр. д. № 183/1995 г. на Каварненския районен съд, с което е признато за установено, че възстановените само на наследници на Х. Х. земеделски земи от 70 дка в землището на с. Д. са били собственост на общия на страните наследодател С. Поддържа се, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба не са взели становище. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен, въззивният съд е приел за установено, че възстановената с решение № 01178/1991 г. на ПК (ОСЗГ) на наследници на Х. Х. земеделска земя общо в размер на 70 дка, към момента на кооперирането е принадлежала на наследниците на общия наследодател С. Според въззивния съд с тези земи общият наследодател е бил оземлен с протокол на комисията за окончателното настаняване и оземляване на преселниците от С. Д. Посочено е също така, че при внасяне на земите в ТКЗС от наследодателя на жалбоподателя, като основание за правото на собственост е посочен същия протокол. Поради това, че възстановените от органа по земеделската реституция земи, към образуване на ТКЗС са принадлежали на всички наследници на общия наследодател, а не на сина му Х. Х. е уважил иска. Настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно. Неоснователно е първото оплакване на жалбоподателя относно извода на съда, че е налице правен интерес от иска. Доводът се обосновава с обстоятелството, че за процесните земи ищците не са подавали заявление до ПК (ОСЗГ) в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито са предявили установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, сроковете за което вече са изтекли. Според твърдението на ищците претендираните земи са възстановени на част от наследниците на общия наследодател, поради което следва да се приеме, че с това твърдение се заявява и наличието на спор за материално право, което прави иска допустим, така че това оплакване следва да се приеме за неоснователно. Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за право на собственост на земеделска земя към момента на включването й в ТКЗС. Предмет на установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. При влязло в сила съдебно решение заинтересованите лица могат да поискат при условията на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ ОСЗГ да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й - чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. С касационната жалба е въведено оплакването за необоснованост на решението. Според жалбоподателя въззивният съд само въз основа на събраните поделото гласни доказателства и представения протокол от 1941 г. приел за установено обстоятелството, че общия наследодател е бил собственик на процесните земи. Оплакването е неоснователно. В настоящия случай ищците са твърдели, че имотите са били на С. С., а не на сина му Х. Х. и към момента на внасянето им в ТКЗС са били на всички наследници. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в реституционното производство на земеделските земи заинтересованите лица могат да установяват правото си на собственост с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и молби за членство в ТКЗС, емлячни регистри и др. В зависимост от характера на спора за материално право, с тези документи може да се установява правото на собственост и в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като са допустими и гласни доказателства, каквито са събрани по делото, освен това е представен и препис от опис-декларацията на Х. Х., в която внесените от него в ТКЗС 70 дка са посочени като парцел **** в кв. 16, така както са описани земите, с които е оземлен общия наследодател. От протокол от 30.08.1941 г. на комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от С. Д. в с. Д., т. 29 е видно, че за имотите които е оставил в С. Д. С. С. е получил в собственост нива от 90 дка в землището на с. Д., парцел ****, кв.16. Съгласно ЗАКОН за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю. Д. имотите, с които са одворени и оземлени преселниците от С. Д., съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от С. Д. стават тяхна собственост. Към момента на оземляването С. С. е починал, поради което собствеността е възникнала в лицето на неговите наследници. Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че между наследниците на С. С. не е извършване делба на имоти придобити по оземляването. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са принадлежали на всички наследници на С. С., а не на сина му Х. Х. По делото не е установено синът на общия наследодател Х да е придобил правото на собственост върху процесната земеделска земя след смъртта на баща си и към момента на кооперирането той да е собственик на същата. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че правото на собственост на Х. Х. е установено с влязлото в сила решение на ПК - Шабла (ОСЗГ). Спорът по настоящото дело е за това чия собственост са били процесните земи към момента на внасянето им в ТКЗС и с оглед установените по делото факти правилно съдът е приел, че те са принадлежали на общия на страните наследодател С, а не на сина му Х. Х. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г.о.