Решение № 11067 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16093/2013 г.

Решение № 11067 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16093/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Крос 2003" ЕООД гр. София против решението, постановено по адм. дело № 6378/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2031112727/25.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 867/17.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София, понастоящем дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в становище по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител юрк. Манчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2031112727/25.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 867/17.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София, понастоящем дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, а именно относно установени задължения на "Крос 2003" ЕООД по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Уни груп трейдинг 2010" ЕООД, "Ариел експорт" ЕООД, "Атис груп 2011" ЕООД, "Милкъм трейд" ЕООД, "Тивеса" ЕООД и "Позитив солюшън" ЕООД в периоди м. 06.2010 г. - 05.2011 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. За да отхвърли оспорването, съдът е отговорил положително на формулирания от самия него спорен въпрос по делото, а именно: следва ли да се отрече на ревизираното дружество право на данъчен кредит по съображения, че от шестте дружества - доставчици по издадените фактури не са посочени доказателства къде е съхранявана стоката преди да бъде предадена на "Крос 2003" ЕООД, защото не разполагат със служители по трудов договор /или поне не са посочили регистрирали такива/ и защото не са посочени данни за действащи търговски обекти, а при твърдения, че част от стоката е товарена извън София - липсват данни за разходи за гориво и смазочни материали, командировъчни и други. Изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани с оглед безспорно установените факти и обстоятелства по делото, събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора относно реалността на направените доставки се концентрира върху индивидуализацията на стоките /обувки/, върху приемо-предаването на същите, върху материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и извършения транспорт. Безспорно е установено, че ревизираното лице е действащо предприятие с основна дейност - търговия с обувки, която се осъществява в магазин и склад, намиращи на територията на СБ Илиянци, София, разполага с товарно транспортно средство и наети лица по трудови договори. От събраните доказателства по делото, вкл. заключение на ССчЕ, както и от извършената инвентаризация от екип на "Оперативни проверки", при която не са констатирани липси, се установява, че РЛ е разполагало с наличности на стоки /обувки/ от вида на фактурираните от процесните доставчици, които са се намирали във негово фактическо владение и с които са осъществявани или са предназначени за последващи облагаеми доставки. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Доставките са разплатени от получателя, вкл. с начисления ДДС. Тези обстоятелства са установени и въз основа на заключението на приетото и неоспорено заключение на ССчЕ. Към всички фактури и за всички фактурирани стоки са налице двустранно оформени приемо-предавателни протоколи между РЛ като получател и неговите доставчици, с което е извършено индивидуализиране чрез приемане и отделяне на родово определените стоки. Установено е, че лицата, получавали стоките от името на РЛ са негови служители в трудови правоотношения. Установен е произходът на фактурираните стоки при доставчиците - произход Китай, внесени в РГърция от гръцки търговци, откъдето закупени и внесени в РБ от преките доставчици като ВОД. Стоките са превозени в РБ от името и за сметка на доставчиците - преимуществено от ЕТ "Иван Данаилов 2002", притежаващ транспортни средства /влекачи/, назначени лица на длъжност "Шофьор", лиценз за международен транспорт, налични са данни за закупуване на горива в процесните периоди. Превозвачът е изготвил товарителници за превозите и е издавал съответните фактури на доставчиците и е получавал плащания по тях /в този смисъл заключение по т. 3 от приетата ССчЕ/. По делото е останало недоказано наличието на служители и търговски обекти на доставчиците, т.е. не са установени при условията на пълно доказване обстоятелствата във връзка със съхраняването, натоварването и разтоварването на стоките при доставчиците преди и при предаването им на РЛ, както и кадровата обезпеченост за това. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки и реалното им предаване. Обратно на приетото от АССГ, касационният съд намира, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода за реалност, както относно счетоводното оформяне на сделките, така и относно индивидуализирането на стоките и предаването им. Установен е произходът на стоките при доставчиците, както и наличността и съществуването им при РЛ като няма данни РЛ да е получавало в същите периоди доставки на сходни стоки от други доставчици, така че да има наличности от стоките и възможност да осъществява търговската си дейност и да извършва последващи облагаеми доставки. Само поради липсата на данни за и при доставчиците относно съхраняването, транспорта на част от стоките и натоварването, не може да се отрече правото на получателя да му се признае право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. В контекста на даденото от СЕС задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и др./ се следва принципът, че добросъвестният получател по облагаема ДДС доставка на стоки и услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради допуснати нарушения и/или недобросъвестност от неговия доставчик, за което не е установено знание или недобросъвестност у получателя. По изложените съображения и предвид установената наличност на стоките при получателя и доставчиците, извършения транспорт и приемо-предаване, се приема, че спорните доставки на стоки са реално извършени. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. В полза на касатора и жалбоподател пред АССГ следва да се присъдят направените разноски в първата инстанция - в размер на 550 лв. за държавна такса и възнаграждение за експертиза. Не се присъждат разноски в касационната инстанция, тъй като не е заявена претенция за заплащане на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение