Решение № 13699 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2020 г.

Решение № 13699 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Х. Коев, чрез процесуалният му представител адв. Стойчев против Решение № 807/22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 3167/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 322/26.09.2019 г. на вр. и. д. Кмет на Община Стамболийски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд неправилно е приел, че при съставянето на констативния акт и издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: не му е съобщено за проверката, не е присъствал на същата, не е отбелязано на констативния акт, че се съставя в негово отсъствие, заповедта е издадена без да се изяснят всички факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК. Твърди, че за изграденото не са необходими строителни книжа, излагайки съображения, че процесният обект е преместваем. Оспорени са съображенията на решаващия съд по приложимостта на хипотезите на търпимост, в частност, че процесния строеж е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В писмена защита от процесуалния му представител се излагат доводи, идентични с тези в касационната жалба. Ответната страна - Кмета на Община Стамболийски, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител адв. Недева представя писмен отговор по касационната жалба и молба-становище, в които я оспорва и претендира разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания на нарушение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Х. Коев срещу Заповед № 322/26.09.2019 г. на вр. и. д. Кмет на Община Стамболийски, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на Х. Коев да премахне изградения от него незаконен строеж, съставляващ "Стопанска постройка", изградена без строителни книжа в УПИ X-2008, кв. 90 по плана на [населено място], [Община]. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че процесният обект представлява строеж, изграден без строителни книжа. Приел е също, че постройката е изградена в нарушение на нормите на ЗТСУ (отм.); , ППЗТСУ (отм.); , Наредба № 5 за правила и норми за териториални и селищно устройство от 17.05.1995 г., както и по ЗУТ, предвид което е извел извод за неприложимост на хипотезите на търпимост на незаконни строежи по § 16, ал. 1-3 ПЗ ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на административния съд постановени в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, включително и със заключението на назначената съдебно-техническата експертиза. Характера на процесния обект – преместваем или строеж, следва да се определя според неговите характеристики. Нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ дава легална дефиниция за преместваем обект – такъв, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът е достигал до законосъобразно и обосновано заключение за характера на процесния обект, като го определя като строеж съгласно дефиницията в § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изграждането на постройката от дървени материали без масивни строителни елементи не обосновава извод в различна насока. По делото безспорно е установено, че обекта не може да бъде демонтиран без разрушаване на дограмата, ламперията, покрива, ограждащите стени и подовата му настилка. Изложеното сочи към невъзможност обекта след отделяне от повърхността и преместване да бъде използван по предназначение на различно място. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е налице незаконен строеж, в частност – такъв на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, определена въз основа на неговите характеристики. За допълващо застрояване по реда на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗУТ се изисква разрешение за строеж, каквото по делото се установи, че липсва. С оглед на изложеното, констатираната стопанска постройка представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция преценя като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за допуснати по смисъла на чл. 35 АПК съществени нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето на констативния акт и издаването на заповедта на Кмета на Община Стамболийски. Противно на твърденията в касационната жалба и видно от съдържанието на констативния акт, в същия изрично е посочено съставянето му в отсъствието на жалбоподателя и по делото са ангажирани доказателства за изпращането и получаването му от жалбоподателя. Проверката за незаконно строителство по съществото си не е обвързана от задължение за предварително уведомяване на съответния нарушител както и от неговото присъствие. Освен изложеното, жалбоподателят е уведомен за издадения констативен акт и е подал възражение срещу него, което е обсъдено в процесната заповед, видно от издаването на заповедта за премахване само за един от двата констатирани незаконни обекта. Предвид изложеното, безспорно е установено, че индивидуалният административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, при липса на съществени процесуални нарушения. При наличието на незаконен строеж, съдът правилно е изследвал въпроса относно неговата търпимост по смисъла § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Обстоятелството, че административният орган не е изложил мотиви в тази насока в обжалваната заповед, не представлява съществено нарушение, доколкото този въпрос е подробно изследван от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че процесната стопанска постройка е изградена в нарушение на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми за териториални и селищно устройство от 17.05.1995 г., тъй като същата е разположена по регулационната линия със съседния имот, без калканната му стена да покрива заварена такава на сграда в съседния имот, т. е. става въпрос за нарушение изразяващо се в неспазени отстояния на констатираното строителство от съседния имот. По изложените фактически констатации, постройката е изградена и в нарушение на сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. При това положение, нито една от хипотезите на сочените разпоредби уреждащи търпимостта на незаконните строежи не би могла да намери приложение независимо от годината на изграждане. Нещо повече, даже и да се приеме че годината на построяването на лятната кухня е 1999 г. -2000 г. както твърди жалбоподателя то съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ следва да е налице и третата кумулативна предпоставка, а именно строежът да е деклариран от собственика му в 6 месечен срок от приемането на ЗУТ пред одобряващите органи. По делото не е установено наличието на тази предпоставка, нито има твърдения от жалбоподателя в тази насока. С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението на Административен съд - Пловдив за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото своевременно направеното от ответната страна - Кмета на Община Стамболийски искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК се явява основателно, като съдът определя същите в размер на 600 лв, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение