Решение № 13670 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2009 г.

Решение № 13670 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Борис Илиев от с. Паволче, Врачанска област, подадена от адв. Чернев срещу решение № 2 от 5.03.2009 г. по адм. д. № 455/2008 г. на Административен съд - Враца. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението с произнасяне по същество със законните последици. Ответникът по касационната жалба - кмета на Община Враца не ангажира становище по жалбата. Ответникът Иван Христов, в писмено възражение излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 1544 от 6.10.2008 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е разпоредено премахване на "навес с размери 4,30/1,45м и височина 2м. с дървена конструкция, двукатна дървена покривна конструкция и покритие от ламарина, ползван за склад за дървен материал и инвентар" и "стопанска постройка с дървена конструкция и ограждащи тухлени стени, двукатна дървена покривна конструкция и покритие от ламарина" в УПИ I-152, кв. 23 по плана на с. Паволче, Врачанска област. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на административната процедура по чл. 195 ЗУТ, в действащата редакция (ДВ, бр. 61 от 2007 г.), тъй като заповедта е издадена след надлежна проверка с издаден Констативен протокол № 32 от 10.09.2008 г., надлежно предявен на жалбоподателя с дадена възможност за възражение. Изложени са подробни мотиви за вида на процесните стопански постройки и несъответствие на същите по местоположение с изискванията на ППИНМ, СПНИНМ и действащите норми на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване, в приложимата редакция на закона. Правилна е преценката на съда за спазена процедура по чл. 195 ЗУТ, в редакцията след изм. с бр. 61/ 2007 г. на ДВ. Установено е по безспорен начин, че се касае за селскостопански постройки, разположени на регулационната линия със съседния УПИ, чийто собственик е инициирал административното производство, предвид влошените условия на ползване на собствения му имот. При изяснена фактическа обстановка и изрично дадена възможност на жалбоподателя за ангажиране на доказателства, административният съд е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на ал. 5, чл. 195 ЗУТ, съгласно която разпоредба "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Заповедта съдържа както фактическа мотивировка, така и правно основание, които сочат на неподходящи по местоположение второстепенни, изградени като селскостопански постройки, без доказателства същите да съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . В тази връзка се явява неоснователно възражението за липса на компетентност на кмета за премахване на незаконни строежи. Неоснователен е и довода, че неподходящото местонахождение не е основание за премахване на постройките по реда на ал. 5, чл. 195 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 не изисква да е налице кумулативност между неподходящото местонахождение и вредата в санитарно- хигиенно отношение. Касае се за две отделни хипотези, като първата от тях - несъобразяването с действащите териториално-устройствени правила при изграждането на постройките води до потенциална опасност за вреда от вида на описаните в ал. 5, чл. 195 ЗУТ - сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Правилен е и извода на съда за спазена процедура по чл. 195 ЗУТ, тъй като в съответствие с изискванията на ал. 1, състоянието на обектите е установено с протокол на комисия, назначена от кмета на общината и изготвен Констативен протокол № 32 от 10.09.2008 г. Същият е надлежно предявен на Борис Илиев и му е дадена изрична възможност за депозиране на възражение и изслушване от комисията. Неявяването на Илиев, респ. недепозиране на възражение е оформено с Констативен протокол № 134/10.09.2008 г. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК