Решение № 12045 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Христова от гр. Пловдив, чрез адв.Аврамов срещу решение 657 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 338/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.209,т.3 АПК, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът кмет на район "Северен" при Община Пловдив не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 22РД09-620/ 06.12.2022 г. на кмета на район Северен, Община Пловдив , с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж заграждане на тераса с площ 4,95 кв.м. в имот с идентификатор 56784.506.1257.1.9 по КККР на гр.Пловдив. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След обстойно обсъждане на доказателствата по делото и административната преписка, административният съд е приел, че установеното "заграждане на тераса" съставлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ с допълнителна зидария, изграждане на покривна конструкция и дограма , като е променено предназначението на терасата, която е изгубила характеристиката си "открита използваема част" по смисъла на §5, т. 59 от ДР на ЗУТ. Възраженията за приложимост на изключителните хипотези на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ и чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ са възприети като неоснователни , поради което и безспорната липса на строителни книжа е прието, че е налице основанието по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж, в какъвто смисъл са и изложените мотиви от фактическа страна в процесната заповед. Изложени са мотиви и за липса на предпоставките по §16 ДР на ЗУТ и §127 ПЗР на ЗИДЗУТ за приемане на търпимост на незаконния строеж, тъй като същият е изграден след 2004г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 4/25.07.2022г. , досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа не са оборени в съдебното производство. Строителни книжа не се представят от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно процесната заповедт, която е мотивирана с непредставяне на одобрени проекти и разрешение за строеж е издадена на съответно правно основание чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след 2004г., тъй като РС за сградата, в която се намира самостоятелният обект с идентификатор 56784.506.1257.1.9 по КККР е от 2004г. Следователно процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, така и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г. съгласно §127, ал.1. Обосновани са изводите на административният съд и за неоснователност на доводите за допуснати съществени нарушения в административното производство. Наведените в касационната жалба доводи касаят неизясненост на фактическата обстановка по делото и немотивираност на оспорената заповед, както и неизследване вида на строежа, който бил преместваем обект. По делото не е назначена съдебно-техническа експертиза, но това обстоятелство не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като се държи на процесуална пасивност на жалбоподателката. Освен това , както правилно е установил първоинстанционният съд, по административната преписка са представени достатъчно доказателства, вкл. проекта /част Архитектура/ на сградата, които установяват верността на констатациите, залегнали в Констативен акт 4/25.07.2022г. Този акт е мотивиран в достатъчна степен, за да обоснове наличието на незаконно заграждане на терасата по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ извън предвижданията на проекта на сградата с изменение на фасадата, без РС и съгласие на съсобствениците. Терасата е на последен етаж и граничи с част от скосен покрив на сградата, поради което обособяването й с нова покривна конструкция променя визията на цялата сграда и нормата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е неприложима. Възражението в касационната жалба, че процесното заграждане на терасата не съставлява строеж, а обект по чл.56-чл.57 от ЗУТ е неоснователно, тъй като преместваем е обект, който има предназначението по чл.56 ЗУТ. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,