Решение № 12999 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 938/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник министъра на културата срещу Решение 1905 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. 2784/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост- касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на Транс Елгол БългарияООД-гр.Пловдив срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г.на зам.министъра на културата с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от юриск. Ничева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно- неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество.- От ответниците , Транс Елгол БългарияООД, ЕИК 115881912, М Л П КорпорацияООД, ЕИК 115807901 и М 6 АД, ЕИК 115631474 , редовно призовани, само първите две дружества изпращат представител - адв.П.Василев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена срещу обжалваем съдебен акт от надлежна страна, за която атакуваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Делото пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Трас Елгол БългарияООД гр.Пловдив срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г.на заместник министъра на културата, с която на основание чл.58, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е деклариран Тютюнев склад на Никотеа,намиращ се на [улица], кв. 170 / стар 308 /, сгради с идентификатори 56784.522.770.1, 56784.522.770.2 и 56784.522.770.3 в поземлен имот с идентификатор 56784.522.770 по КККР гр. Пловдив, община и област Пловдив с класификация на единична архитектурно строителна недвижима културна ценност /ЕАСНК /от Ново време с категорияза сведение и е определен режимът за опазване на тази недвижима културна ценност. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил като незаконосъобразна горецитираната заповед с произтичащите от това правни последици За да постанови този резултат, съдът , след като е установил подробно относимата към спора фактическа обстановка и след подробен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост е приел, че макар издадена от компетентен орган и притежаваща изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, обжалваната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната незаконосъобразност. Според АС-Пловдив при постановяване на заповедта не са спазени процесуалните изисквания по чл.58 и сл. от ЗКН във вр. с чл.2 и следващите от Наредба 3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Национални публичен регистър на недвижимите културни ценности / Наредбата/, както и процедурата по Правилника за устройството, организация на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Съгласно действащите разпоредби на националното законодателство, заповед за деклариране на НКЦ по чл.58 и сл. от ЗКН се издава въз основа на предварителна оценка, изготвена по реда на Наредба | 3/10.07.2019г., като предложенията за деклариране на обекти НКЦ се разглеждат от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности / СЕСОНКЦ /Видно от мотивите на оспорената заповед, същата се издава въз основа на две предложения на директора на НИНКН 7 вх. 33-00-701 от 26.08.2022г. и вх. 33-00-761 от 21.09.2022г., като към всяко предложение са приложени фиш1 по образец с предварителна оценка и определен режим за опазване на декларираната НКЦ, но, доколкото върху вторият фиш липсва дата и от протоколите на проведените заседания на СИСОНКЦ не е видно при приемане на съответното решение да са провеждани обсъждания, налагащи корекции на двата фиша, както и предвид констатираните различия в част от съдържанието на двата фиша,, административният съд е заключил ,че второто предложение на директора на НИКНК не е било представено и гласувано от СЕСОНКЦ, което съществено опорочава процедурата по издаване на обжалвания административен акт. Съдът е констатирал и още едно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на издадения административен акт . Нарушено е изискването на чл.34, ал.1 от АПК за постановяване на ИАА едва след изясняване на всички относими към случая факти и обстоятелства. В случая това не е сторено, доколкото становището на трите търговски дружества-собственици на сградите, предмет на заповедта, в което се съдържат възраженията им срещу издаване на процесната заповед, е депозирано в Министерство на културата едва на 07.10.2022г. т.е. след издаване на оспорената заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на АССГ за това, че заповедта за деклариране на Тютюнев склад Никотеа гр. Пловдив/ с подробно описани в акта индивидуализиращи белези / като единична културна ценност от местно значение, Ново време страда от изложените в мотивите на съдебния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за незаконосъобразност на административния акт. Не е налице посоченото от административния съд съществено нарушение на процедурата по издаване на заповедта, изразяващо се в неразглеждане на второто предложение по чл.6 от Наредбата, т.е. втория фиш 1 по чл.28 от Наредбата, от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, каквото според съда е задължително предвид констатирани различия в съдържанието на двата фиша този от 26.08.2022г., който е разгледан и приет с мнозинство на заседанието на СЕСОНКЦ, проведено на 02.09.2022г., и този, без дата, приложен към писмо изх. 0401-9510/21.09.2022г. на председателя на НИНКН, адресирано до директора на дирекция КНМИИ при Министерство на културата, с който се внасят корекции в предложението за деклариране на сградата като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Новото време, категория за сведение поради привеждане на предложението в съответствие с изискванията на ЗУТ. При детайлно сравняване съдържанието на фиша от 26.08.2022г. с коригирания фиш, приложен към цитираното по-горе писмо до МК от 21.09.2022г., единственото констатирано разминаване в текста на двете предварителни оценки за деклариране на ЕНКЦ се открива в графа 2.4 Предписания за опазване на ЕНКЦ- т.3 Допуска се:, първи параграф. В първоначалния фиш от 26.08.2022г. е записано : Допуска се надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и задигане на кота било до 6 м. Надстрояването следва да попада под линията на видимост от прилежащите публични пространства.. В поправения фиш, приложен към писмото от председателя на НИНКН до МК, т.3 , параграф първи от графа 2.4 гласи : Допуска се надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и задигане на кота било с 4.5 метра. Касае се само за поправка на предложението по чл.6 от Наредбата в частта му за предложения режим за опазване на ЕНКЦ и то само в частта му за допустимото надстрояване с отстъп от уличната фасада на съществуващата сграда и задигане от първоначално определената кота било- от 6 м на 4.5 м. Става въпрос за такава промяна в предложението за деклариране на ЕНКЦ, която не изменя съществено параметрите на гласуваното вече от СЕСОТКЦ решение по под т.3 от точкаДруги на протокола, с което на основание чл.64, ал.3 от ЗКН и чл.3, ал.1,т.1 от Правилника за устройството, организацията , работата и финансирането на СЕСОНКЦ експертният съвет е предложил на министъра на културата да издаде заповед за деклариране на сграда Тютюнев склад на Никотеа- гр. Пловдив, [улица] класификация на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от Ново време с категория местно значение. Нещо повече- касае се само за изменение на предложението за деклариране в частта му за определяне на елемент от режима за опазване на предложената за деклариране ЕНКЦ. Видно от разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата режимите за опазване на ЕНКЦ се определят с акта за деклариране, а видно от разпоредбата на 58, ал.1, актът на деклариране е именно заповедта на министъра на културата или оправомощено от него лице т.е. в правомощията на решаващия орган , а не в правомощията на одобряващия предложението СЕСОНКЦ, е да определи режима на опазване, съответно - допустимото надстрояване. Предвид гореизложеното, доколкото дори предложението , гласувано от СЕСОНКЦ, за определяне на допустимо надстрояване до кота било 6 м, да беше останало без поправката - кота било 4.5 м., зам.министърът на културата би бил в правомощията си да не се съобрази с направеното предложение и да определи режим на опазване на ЕКНЦ, различаващ се от предложения. Горното съставлява допълнителен аргумент за това, че неподлагането на повторно разглеждане на поправеното предложение на следващо заседание на СЕСОНКЦ не съставлява съществено нарушение на регламентираната в ЗКН и Наредбата процедура по деклариране на ЕКНЦ по чл.58 от ЗКН. Настоящата касационна инстанция не споделя и развитите от АС-Пловдив доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато при издаването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на процедурата по уведомяване на дружеството жалбоподател за отпочване на административното производство по смисъла на чл.26 от АПК, както и в нарушение на разпоредбата на чл.34 от АПК. По делото не се спори, че за образуваното производство по издаване на оспорената заповед административният орган е изготвил Уведомление по чл.26 от АПК, обективирано в писмо писмо изх. 33-00-701/08.09.2022г., с което всички собственици на недвижими имоти, попадащи в обхвата на Тютюневи складове на Никотеа, както и кметът и главният архитект на община Пловдив, са информирани за постъпилото предложение по чл.58 и сл. от ЗКН и на всички адресати е даден 7-дневен срок от получаване на уведомлението за изразяване на становище и представяне на доказателства. Горното уведомление е изпратено на адресатите по пощата с обратна разписка, като е получено от Лиляна Муравенова в качеството й на управител на МЛП Корпорация ООД на адреса на дружеството на 01.10.2022г., след като, видно от документ проследяване на пратката / л.110 по делото/ след първо посещение писмото е било върнато за получаване в ПС , но не е било потърсено. Независимо от обстоятелството, че Лиляна Муравенова е управител и на дружеството жалбоподател Транс Елгол БългарияООД- гр.Пловдив, по делото не са представени доказателства за това дали и кога последното дружество е получило уведомлението по чл.26 от АПК. Въпреки това, видно от становище- възражение до МК вх. 33-00-701/07.10.2022г. в определения с уведомлението по чл.26/АПК 7-дневен срок, това дружество е възразило срещу издаване на административния акт. Действително становището-възражение, подадено в изпълнение на уведомлението по чл.26/АПК, е постъпило в МК след датата на издаване на административния акт Неспазването на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, с която заинтересованата страна се уведомява за отпочване на производство по издаване на засягащ я административен акт с цел по-активното й участие в производството още пред административния орган, както и на нормата на чл.34 от АПК, съгласно която административният акт се издава след осигурено на страните участие в административното производство и излагане от тяхна страна на становища и възражения по събраните доказателства, съставляват нарушение на административнопроизводствените правила. Не винаги обаче това нарушаване е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК Съществено е онова нарушение ,при което, ако същото не беше допуснато, резултатът би бил различен, и което създава вероятност за неистинност на тези факти,приети за установени от административния орган, които са от значение за съществуването на основанието за издаване на административния акт.Преценката за характера и тежестта на допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл.146, т.3 от АПК само когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление или е ограничило правото на заинтересованата страна да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Видно от съдържанието на становището-възражение от трите дружества- собственици на имоти в обект Тютюневи складове на Никотеа, подадено до МК на 07.10.2022г., дружеството жалбоподател не депозира доказателства, нито има искания за събиране на такива в рамките на производството пред административния орган. Отделно от горното участието или неучастието на собствениците на недвижимите имоти, попадащи в обхвата на ЕНКЦ, в производството по издаване на заповедта по чл.58 и сл. от ЗКН по никакъв начин не би повлияло върху съдържанието на издадения административен акт на две паралелни и самостоятелни основания : 1. Видно от представеното за първи път на касация възражение от Транс Егол БългарияООД, входирано в МК на 03.02.2021г., дружеството жалбоподател вече е възразило срещу образувано пред МК предходно производство по издаване на административен акт по чл.58, ал.4 от ЗКН, касаещо същите имоти и съдържащо същите доводи, развити и в становището-възражение, депозирано в настоящата административна процедура липса на основание за деклариране на сградите като ЕНКЦ и лошото им, опасно за живота и здравето на околните, състояние Производството по издаване на настоящата заповед може да се счита като продължение на образуваното по заявление на арх. Петкана Бакалова от 23.12.2020г. производство по деклариране на обект Тютюневи складове на Никотеа като ЕНКЦ по чл58 от ЗКН;, в рамките на което производство е депозирано и възражението на Транс Егол БългарияООД от 03.02.2021 г. / основанията за подаване на това възражение са писма изх. 0407-7435/22.01.2021г. и изх. 94-00-2120/15.01.2021г. / стр.277-279 по делото/ - т.е. към момента на издаване на заповедта възраженията на Транс Елгол БългарияООД срещу декларирането на този обект като ЕКНЦ по чл.58 от ЗКН вече са били известни на административния орган 2. Дори да се приеме, че становището на дружеството-жалбоподател / ответник по касация/ от 03.02.2021г. е неотносимо към производството по издаване на процесната заповед, то и в този случай неуведомяването му по чл.26, ал.1 от АПК и неизразяването на становище от същото преди издаване на административния акт, не съставляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като всички възражения и доказателства, които заинтересованото дружество е можело да представи в хода на административното производство, са направени и ангажирани от него в съдебното производство по оспорване на заповедта, респективно са обсъдени от съда, поради което правото на защита дружеството не е било засегнато. По горните съображения обжалваното съдебно решение е неправилно. Обжалваната Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г.на зам.министъра на културата е постановена от компетентен при условията на разрешена от закона и осъществена с нарочна заповед делегация , при спазване на изискванията за форма и реквизити, без наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и в съгласие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото е назначена, приета и изслушана съдебн-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че, въпреки опасното и лошо състояние на сградите, включени в декларираната ЕНКЦ, същите могат да бъдат възстановени в първоначалното си състояние поне по два начина. Съдебното решение следва да бъде отменено и ,вместо него, ВАС , трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Трас Елгол БългарияООД гр.Пловдив срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022г.на заместник министъра на културата като неоснователна. При този изход на спора- отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ответникът по жалбата, заместник министърът на културата, има право на сторените при всички разглеждания на делото разноски, възлизащи общо``на 200 лв юрисконсултско възнаграждение за двете редовни съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение