Решение № 719 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2009 г.

Решение № 719 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 22.04.2009 г. по в. гр. дело № 96/2009 г., с което е потвърдено решението от 08.01.2009 г. по гр. дело № 1826/2008 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне предявения от "О. кооп. с. " със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. "Сл." № 24, представляван от председателя С. С. А., срещу И. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. См., обл. Ш., ул. "Сл. " № 47, иск за признаване за установено, че ответникът И. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1522 кв. м., съставляващо УПИ IV-171 в кв. 25 по плана на с. И. Б., обл. Ш., което урегулирано ще съдържа 1870 кв. м., при граници: от север - ПИ VI-168, от изток-улица, от запад - ПИ III-172, и от юг-улица и ПИ II-174, и за отмяна до размер на 1/2 ид. ч. на постановление за възлагане на процесния имот от 19.12.2007 г. на ЧСИ с рег. № 775 Я. Б. с район на действие Шуменския окръжен съд, като неоснователен и недоказан с осъждане "Окръжен кооперативен съюз" със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. "Сл." № 24, представляван от председателя С. С. А., да заплати на И. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. См., обл. Ш., ул. "Сл." № 47 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволен от въззивното решение е касаторът О. кооп. с. -Ш., представляван от адвокат З. Н. Д. от Шуменската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради: нарушение на чл. 490 и чл. 496, ал. 3 ГПК, тъй като не е съобразена материалната доказателствена сила на постановлението за възлагане на 1/2 идеална част от недвижим имот по изп. дело № 308/2002 г.; игнориране императивната норма на чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.); налице е пълно противоречие между мотиви и диспозитив, не е съобразена силата на пресъдено нещо по гр. дело № 919/2008 г., че длъжникът е С. О. Х., а постановлението за възлагане от 19.12.2007 г. на ЧСИ по изп. дело № 20077750400047 е вписано 1,5 г. след придобиване на правото на собственост от ОКС. От ответника по касация И. И. К., представляван от адвокат В. В. от Шуменската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ГПК и запретата на чл. 266, ал. 1 ГПК са преклудирани твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан. С определение № 190 от 26.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 293, ал. 3 ГПК. С оглед легитимацията си по установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът /касатор/ е поддържал, че процесният имот е придобит по време на брака на С. О. Х. и Т. П. Д., който факт не е оспорен от процесуалния представител на ответника по спора в първото съдебно заседание, състояло се на 12.11.2008 г. по гр. дело № 1826/2008 г. на Шуменския районен съд. Това признание не е преценено съобразно предвиждането на чл. 175 ГПК /аналогичен е текста и на чл. 127, ал. 2 ГПК - отм./, с оглед на всички обстоятелства по делото. При това процесуално поведение на страната и отговора й от 19.09.2008 г. съдът с определение от същата дата е изискал представянето на копие от находящото се по изп. дело № 3008/2002 г. удостоверение за граждански брак на посочените лица. В закрито заседание на 26.11.2008 г. - лист 37 от първоинстанционното дело, е прието удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 1130 от 21.04.2004 г. на Община-Ш., от което е видно, че са съпрузи. При това процесуално поведение на страните неправилно въззивният съд е отказал приемането на удостоверението за граждански брак със съображение, че както твърденията, така и доказателствените искания са преклудирани в първоинстанционното производство предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ГПК тъй като не се касае за нови обстоятелства по смисъла на посочената норма. Не е спазено и служебното начало в процеса както предвижда чл. 7, ал. 1 ГПК, вкл. и съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, с осигуряване на равна възможност да упражняват предоставените им права с оглед нормата на чл. 9 ГПК. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло. При новото разглеждане на делото освен факта, че длъжниците по двете изпълнителни дела са съпрузи към релевантните моменти, следва да се съобрази влязлото в сила на 14.05.2009 г. решение № 188 от 21.04.2009 г. по гр. дело № 919/2008 г. на Шуменския районен съд както и вписването на постановлението за възлагане, че е от 19.12.2007 г. на ЧСИ, а това в полза на ищеца от Д. е вписано в С. по вписванията на 17.07.2006 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение