Решение № 352 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 845/2007 г.

Решение № 352 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 845/2007 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс - отм. /ГПК - отм./, образувано по молба на К. Г. П., починал в хода на процеса и конституирани неговите правоприемници - Ж. П. П., Д. К. П. и М. К. М. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм. на решение № 1023/06 от 18.07.2007 г. по гр. д. № 2412/2005 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение. В молбата за отмяна се поддържа, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила К. Г. П. бил лишен от възможност да участва в процеса, за да защити интересите си, което било отменително основание по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм., а като формиращи отменителното основание се сочат следните фактически обстоятелства: подаване на две касационни жалби по гр. д. № 338/2002 г. срещу решението на Бургаски окръжен съд, едната срещу въззивното решение, а другата срещу решението за поправка на явна фактическа грешка във въззивното решение; произнасяне на ВКС единствено по касационната жалба срещу въззивното решение и пренебрегване от същия съд на обстоятелството, че против решението за поправка на явна фактическа грешка била подадена отделна жалба; по касационната жалба срещу решението за поправка на явна фактическа грешка не било образувано съответно производство. Според молителите посочените обстоятелства лишили касатора от възможност да защити интересите си, тъй като спорът по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) бил от съществено значение за преценката, дали въззивното решение било постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила още повече, че самия ВКС бил констатирал, че решението за поправка на явна фактическа грешка е неправилно, но не го отменил, а се произнесъл по съществото на спора. Иска се отмяна на касационното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците В. К. Б. и А. Г. Б. оспорват молбата за отмяна, а ответникът К. Г. Д. не е взел становище. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм., заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието за отмяна по цитираната норма е налице само тогава лишаването от правото на участие в процеса е допуснато вследствие нарушения на съдопроизводствени правила в изчерпателно регламентирани в същата разпоредба хипотези. Посочените по-горе в молбата обстоятелства с оглед, на които се поддържа искането за отмяна на касационното решение не са относими към изброените в разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм. фактически състави - нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на участие в процеса, изразяващо се в непризоваване, както и в призоваване в нарушение на реда предвиден в ГПК, ненадлежно представителство, визиращо действия на страната в условията на процесуална недееспособност, а именно без съответно представителство или чрез процесуален представител без представителна власт, особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи явяването на страната или повереника й в съдебно заседание, т. е. страната не е могла да се яви лично или чрез представител по причина, която не е могла да отстрани. Твърдението в молбата за отмяна, че ВКС не се е произнесъл по касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, а се бил произнесъл единствено по касационната жалба срещу въззивното решение преди всичко не е от кръга на обстоятелствата по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК -отм., които се отнасят до нарушаване на правото на участие на страната в процеса. С решение от 14.02.2003 г. по гр. д. № 338/2002 г. на Бургаски окръжен съд е отменено решение № 202 от 11.01.2002 г. по гр. д. № 186/2000 г. на Ц. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на К. Г. П., че А. Г. Б., К. Г. Д. и В. К. Б. са собственици на имот пл. № 6* с площ от 390 кв. м., за който е отреден парцел **** в кв. 55 по плана на гр. Ц. и е налице грешка в действащия кадастрален план на гр. Ц., изразяваща се в погрешно заснемане на имотната граница между имота на ищците - пл. № 678 и имота на ответника - пл. № 6* за който е отреден парцел **** - 679 в кв. 55 по плана на града, като са присъдени разноски по делото в размер на сумата 232 лв. в полза на ищците. Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от К. Г. П. и е било образувано гр. д. № 343/2004 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, по което е било постановено определение № 99/05 от 2.02.2005 г. за прекратяване на производството и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за поправяне на очевидна фактическа грешка. С решение от 30.05.2005 г. по гр. д. № 338/2002 г. на Бургаски окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 14.02.2003 г. по гр. д. № 338/2002 г. на Бургаски окръжен съд, на стр. 4 от решението, ред 11 от горе на долу, след думите "по плана на града" да се чете "като регулационната линия по плана от 1986 г. следва да минава по зелената линия, както е по скица № 3 от заключението на вещото лице З., което да се счита за неразделна част от настоящето решение". Срещу решението от 30.05.2005 г. по гр. д. № 338/2002 г. на Бургаски окръжен съд е била подадена касационна жалба от К. Г. П. и е било образувано гр. д. № 2412/2005 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, приключило с решение № 1023/06 от 18.07.2007 г., с което е отменено решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 14.02.2003 г. по гр. д. № 338/2002 г., поправено с решение от 30.05.2005 г. и вместо това постановено друго, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), предявен от А. Г. Б., К. Г. Д. и В. К. Б. против К. Г. П., че в кадастралната основа на плана на гр. Ц. от 1986 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между имоти пл. № 678 и № 679 в кв. 55, като вярната имотна граница между тях минава по зелената линия на скица № 3 на вещото лице З. и съвпада с регулационната граница между парцели IV-364 и V-364 по плана от 1960 г. В мотивите на цитираното касационно решение тричленният състав на ВКС е обсъдил и двете касационни жалби и е изложил доводи по правилността на решението от 14.02.2003 г. и решението от 30.05.2005 г., последното по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), постановени по гр. д. № 338/2002 г. на Бургаския окръжен съд, като с диспозитива на съдебния акт се произнесъл по правния спор. При положение, че молителят, тогава касатор е считал, че са налице изложените в молбата за отмяна обстоятелства не би могъл да реализира защитата си по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК -отм./, тъй като тази норма съдържа фактически състави относно нарушаване на право на защита, към които изложените в молбата за отмяна обстоятелства са неотносими. Защитата срещу непълните, неясни решения или решения, засегнати от очевидна фактическа грешка се провежда единствено по предвидения в ГПК процесуален ред - чл. 193 ГПК - отм. за непълното решение, чл. 194 ГПК -отм. за тълкуване на неясно решение и чл. 192, ал. 2 ГПК - отм. за поправка на допуснати в решението очевидни фактически грешки. Срещу посочените решения не могат да се прилагат извънредните средства за защита, тъй като производствата по чл. 234 ГПК - отм. са процесуални способи за защита срещу неправилни решения и се реализират пред висшестоящия съд. Предвид тези доводи следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - отм. за отмяна на касационното решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав