Решение № 11726 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2017 г.

Решение № 11726 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Бойчев срещу решение № 99 от 6.04.2017 г. по адм. дело № ЗЗ/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ). С него е отхвърлена жалбата му срещу решение от 21.12.2016 г. издадено от заместник административния ръководител, и заместник председател на Великотърновския окръжен съд по преписка № 6 от регистъра на заявленията по Закона за достъп до обществена информация при Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не се претендира присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - И. Солакова, заместник на административния ръководител и заместник председател на Окръжен съд - Велико Търново, в качеството й на лице, оправомощено да се произнася по заявления за предоставяне на достъп до обществена информация, изразява становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК за неоснователност на същата. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Т. Бойчев срещу решение от 21.12.2016 г. издадено от заместник административния ръководител и заместник председател на Великотърновски окръжен съд по преписка № 6 от регистъра на заявленията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) при Окръжен съд – Велико Търново. С него е отказано предоставяне на такъв достъп до информация посочена в заявление вх. № 12113 от 20.12.2016 г. със заявител Т. Бойчев, като е прието то във вид на копие следва да се докладва на съдия-докладчик по НОХД 307/2011 г. по описа на ВТОС за произнасяне по искането, депозирано по реда на чл. 73, ал. 4 от Правилника за администрацията на съдилищата. От фактическа страна е прието, че Т. Бойчев е подал заявление вх. № 12113 от 20.12.2016 г. по реда на ЗДОИ до председателя на Великотърновски окръжен съд, с което е поискал да му се предостави служебна информация представляваща обществена такава, като му се предостави достъп до: 1) съдържанието на записа за резултат от закрито заседание, отразено в книгата за закрити и разпоредителни заседания по наказателни дела съгласно чл. 45 от Правилник за администрацията на съдилищата, а именно определение от 12.06.2012 г. по НОХД 307/2011 г.; 2) съдържание на записа за резултата в изходящ дневник по чл. 29 от ПАС а именно определение от 12.06.2012 г. по НОХД 307/2011 г.; 3) съдържанието на записа за резултата в книга за веществените доказателства съгласно чл. 47 от ПАС свързано с лек автомобил Опел Тигра с ДК № [номер]по същото НОХД 307/2011 г. на хартиен носител и регистрирана на електронен носител, съхранявана от ВТОС. Както беше посочено, по подаденото заявление на 20.12.2016 г. е образувана преписка № 6/2016 г. в регистъра на ВТОС по ЗДОИ, като след подписване на заявлението с електронен подпис, преписката е разпределена от Председателя и административен ръководител на ВТОС, съгласно глава т. 2. 2 от глава ІІ от вътрешните правила за осигуряване на достъп до обществена информация във ВТОС на 21.12.2016 г. на И. Солакова заместник на административния ръководител и заместник председател на ВТОС. В 14-дневния срок, определен съгласно т. 2. 1 от Вътрешните правила, този орган се е произнесъл по подаденото заявление, като е постановил решение с което е отказал да се предостави информация и е препратил заявлението на съдия-докладчик по НОХД 307/2011 г. за произнасяне по реда на чл. 65 от ПАС. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че исканата информация има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като е такава обвързана с правомощията и дейността на органа, който е сезиран. Същият е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Прието е също, че актът е издаден от компетентен орган, като при това са спазени изискванията на административнопроизводствените правила. Той има изискващите се форма и съдържание. Освен това съдът е направил преценка и за материална законосъобразност на същия този акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Предвид липсата на конкретни оплаквания, касационният съд трябва да провери единствено служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК. Следва да бъдат споделени всички изложени от първоинстанционния съд доводи за характера на информацията в съдебните актове и редът за достъп до нея. Правилен и съответен на законовите изисквания и установената съдебна практика, че процесната информация има характер на обществена информаци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, но и на служебна такава, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ. Тя не може да бъда ограничавана, респ. достъпът до нея е свободен, освен в хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, а последните преценени и с оглед наличието на надделяващ обществен интерес в случаите по ал. 4 от същата разпоредба. Също така, следва да се посочи, че съдът правилно е отчел съотношението между общите норми, които се съдържат в ЗДОИ и специфичните правила, които се отнасят до ограничение на достъпа до информацията, уредени в рамките на съдебната власт и съдържащи се в Закона за съдебната власт (ЗСВ), както и процесуалните закони - ГПК, НПК и АПК, съответно и Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС). Именно тяхното съблюдаване при нормативно установена публичност на съдебните заседания, публичност на произнасяне на присъди и решения, както и на други съдебни актове, гарантира прозрачността на правораздавателната дейност. Доколкото по делото е установено, че искането е по повод на конкретно дело, правилно съдът се е позовал на чл. 73 от ПАС, която урежда възможността страните, техните представители и адвокатите да имат достъп до информацията в съдебното производство, както и по отношение на други лица, различни от страните, но при наличие на заявен законен интерес. Под формата на искане за достъп до обществена информация не следва да се цели неправомерното й използване, в какъвто смисъл административният съд е направил извод. Решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,