Решение № 11143 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2013 г.

Решение № 11143 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владимир Станчев Алексиев против заповед рег. № К-2387/1.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, в която на основание чл. 192а от Закона за Министерството но вътрешните работи (ЗМВР отм.) е преместен поради служебна необходимост за срок до една година от длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на същата длъжност в 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към СДВР. Жалбоподателят поддържа, че заповедта не съдържа мотиви, издадена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Моли да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Алексиев е държавен служител кат. Е - I ст., старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Във връзка с откриването на Втори метродиаметър и сключения между "Метрополитен" ЕАД и СДВР договор рег. № 16977/11.04.2012 г., с който дирекцията поема задължението да осигури полицейска охрана на метростанции от Първи и Втори местродиаметър за срок до 1.05.2013 г. (чл. 4 от договора), както и поради недостига на служители в сектор "Метрополитен" на отдел "Охранителна полиция" при СДВР, директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да премести поради служебна необходимост в рамките на притежаваната категория и длъжност жалбоподателя Алексов и още двама полицейски служители в 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към СДВР (предлежение рег. № 10314/25.02.2013 г.) В този смисъл е и предложение рег. № 6926/19.02.2013 г. на началника на 03 РУП - СДВР. С т. 1 на заповед № К-2387/1.03.2013 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи на основание чл. 192а от ЗМВР (отм.) премества поради служебна необходимост за срок до една година жалбоподателя Алексиев от длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на същата длъжност в 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към СДВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и в предвидената от закона форма. Същата е мотивирана с един от двата юридически факти, посочени в разпоредбата на чл. 192а, ал. 1 от закона, а именно "служебна необходимост", като конкретни факти в този смисъл се съдържат и предхождащите издаването й документи, като предложението на директора на СДВР. Поради това следва да се приеме, че формалните изисквания за закона са изпълнени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При постановяване на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на директора на СДВР, обосноваващо необходимостта от издаването на акт във възприетия от компетентния орган смисъл. Въпреки това заповедта в оспорената част следва да бъде отменена, тъй като е издадена, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР (отм.) преместване на полицейски служител на друга длъжност в същото или в друго населено място може да се извърши при служебна необходимост или при промяна на оперативната обстановка. В случая оспореният административен акт е мотивиран с наличието на "служебна необходимост", каквато не се установява от събраните по делото доказателства. Преместването на Алексиев е извършеното около година след сключване на договора за охрана между "Метрополитен" ЕАД и СДВР. Следователно към датата на постановяване на заповедта не са налице обстоятелствата, които да налагат преместването. Цитираният договор не обосновава служебна необходимост, тъй като е подписан 11 месеца по-рано и към датата на издаване на административния акт въпросът за охраната на метростанциите вече е следвало да бъде решен, а ако през този период не се е стигнало до подходящо разрешение, следва да се приеме, че не е била налице необходимост от осъществяване на охрана. Освен това служителят е преместен за срок до една година - максималният, предвиден в закона период, въпреки че срокът на договора, обосноваващ служебната необходимост, изтича на 1.05.2013 г., т.е. 2 месеца след издаване на заповедта. Тези факти налагат заключението, че основанията, посочени в закона за преместване на служителя за посочения в заповедта срок не са осъществени. Допълнително следва да се посочи, че дори да се приеме, че към датата на издаване на заповедта са били налице данни за продължаване на действието на срока на договора за охрана (каквито по делото не са представени), то изводът за незаконосъобразност за оспорената заповед би останал непроменен, тъй като със заповед № 19679/9.12.2013 г. на директора на СДВР са назначени нови служители по открития допълнителен щат на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР (справка рег. № я-38324/9.06.2014 г. на СДВР). Това е още един аргумент в подкрепа на извода, че заповедта е издадена, без да е налице служебна необходимост, която да обоснове преместването на жалбоподателя за срок до една година. Така постановена заповедта в оспорената част е издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като преместването на служителя не е свързано с необходимост за службата, в изпълнение на възложените на МВР функции по опазване на обществения ред и охрана, а поради съображения, които очевидно не се обхващат от приложното поле на цитираната като основание законова норма. Поради изложеното настоящият състав приема, че заповедта в оспорената част е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 1010.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение