Решение № 6629 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2017 г.

Решение № 6629 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Oбластния управител на област Р. срещу Решение № 8 от 31.03.2017 г., постановено по адм. д. № 223/2016 г. по описа на Административен съд - Р. . С обжалваното решение е отменена Заповед № 5-95-00-401 от 30.06.2016 г. на Областния управител на О. Р., с която от Български институт по метрология-С. /БИМ/ се отнема правото на управление върху част от имот - частна държавна собственост, подробно описана в заповедта и Областна администрация - гр. Р. е осъдена да заплати на БИМ сумата от 550 лева разноски по делото. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на БИМ срещу издадената от областния управител заповед със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, Oбластният управител на област- Р., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Български институт по метрология - гр. С., редовно призован, се представлява от гл. юриск. Киряков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и в писмени бележки по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Р. по жалба на БИМ-С. е отменил Заповед № 5-95-00-401 от 30.06.2016 г. на Областния управител на О. Р., с която се отнема от БИМ правото на управление върху част от имот - частна държавна собственост, предмет на АЧДС № 5105/10.04.2012 г., находящ се в гр. Р., ул. "К. Р. Н." №... и подробно индивидуализиран в заповедта, като е осъдил Областна администрация - гр. Р. да заплати на БИМ сумата от 550 лева разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че индивидуалният административен акт не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . Съдът е заключил, че процесната заповед е издадена при пълна липса на конкретно фактическо и правно основание за разпореденото отнемане от БИМ на правото на управление върху част от имота - частна държавна собственост. Съдът е приел, че договорните клаузи, на които се е позовал издателят на заповедта, не са правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като те не са нормативно установено правило, от което административният орган черпи правомощието си за издаване на конкретен индивидуален административен акт. Съдът е приел, че въпреки факта, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в друг предхождащ го документ, част от административната преписка, предхождащите издаването на заповедта документи в настоящия случай не могат да удовлетворят изискването за излагане на мотиви към акта, още по малко липсващото фактическо и правно основание - непосочено нито цифрово, нито като текст в ИАА. В конкретния случай съдът е стигнал до извода, че от предхождащия документ- цитираното в заповедта писмо изх. № 53-00-17/17.06.2016 г. на областния управител на област - Р., не става ясно визираните в него обстоятелства в хипотезиса на коя законова разпоредба попадат, която да послужи за основание на упражненото от административния орган правомощие по отнемане правото на управление от БИМ на част от имота. Съдът е приел, че констатираното нарушение на формата на акта е съществено, тъй като препятства възможността за упражняване на контрол върху издадения акт, както и за организиране на адекватна защита спрямо него и се явява основание за отмяна на оспорената заповед. Съдът е заключил, че, въпреки позоваване от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДС, в която единствено се съдържали изчерпателно основанията за прекратяване на безвъзмездно предоставено право на управление по чл. 15, ал. 2 от ЗДС, съответствието на заповедта с тази законова разпоредба не следва да се обсъжда, доколкото чл. 17 от ЗДС не е посочен като правно основание на обжалвания административен акт. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от развитите от административния съд съображения за правилност на същото. Настоящият състав на ВАС не споделя развитите от АС-Р. правни изводи за това, че цитираните в обстоятелствената част разпоредби от сключения между страните в производството договор по чл. 6, ал. 3 от ППЗДС по принцип не могат да бъдат фактическо и/ или правно основание на един индивидуален административен акт, тъй като не кореспондират със законови норми. Както в гражданското право, така и в административното право /особено в случаите, в които с изрична норма -тази на чл. 6, ал. 3 от ППЗДС е предвидено сключването на договор, надграждащ издадената заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗДС/, клаузите на подписан между страните договор имат задължителната сила на закон в отношенията между договарящите. Друг е въпросът дали в конкретния случай посочените в мотивната част на заповедта договорни клаузи съставляват и / или могат да заместят относимите към издаването й фактически и правни основания. Съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да провери дали ИАА съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа като задължителни свои реквизити фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. С излагането на тези основания / мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия - от една страна, а от друга - дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно- препятства проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо волеизявление. Фактически основания в оспорената заповед, с която се отнема от БИМ - С. правото на управление върху част от имот - частна държавна собственост, издадена от Областния управител, не са изложени. Като основание за издаване на акта, административният орган е посочил чл. 5 във вр. с чл. 13, т. 4 от Договор № 96-00-29/28.05.2012 г., предвиждащи хипотезите, при които се прекратява издаденият въз основа на заповедта за предоставяне право на управление върху имот - частна държавна собственост договор, конкретизиращ правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ППЗДС. С. в заповедта клаузи от договор № 96-00-29/28.05.2012 г., сключен между областния управител на област - Р. и БИМ- С. не могат да се разглеждат като или да заместят фактическите основания за издаването й, тъй като се отнасят до прекратяване на договорните отношения между страните във връзка с учреденото право на управление върху част от имота-частна общинска собственост, а не до изземването на същия. Правилен е изводът, че констатираната от административния съд липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед, не може да бъде попълнена за първи път в хода на съдебното производство по обжалването й. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил основни принципи в административния процес, на първо място- принципа за равенство на страните в административното производство, прогласен в чл. 8 от АПК. С оглед на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение