Решение № 6632 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2017 г.

Решение № 6632 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 1701/18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1330/2017 г. по описа на Административен съд, гр. П. /АС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата на"А. Т." ЕООД. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна "А. Т." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Кемалов, в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № Р-16001616002989-091-001/16.12.2016 г., издаден от орган на приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 117/2.03.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит на "А. Т." ЕООД, гр. П. за периода 1.12.2015 г. -31.03.2016 г. в размер на 24 098,67 лв., ведно с лихви от 1930,26 лв., по фактури издадени от "Е. Е. Д." ЕООД От фактическа страна за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит по 14 броя фактури за периода м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г. и м. 03.2016 г. с предмет на доставка "Интернет реклама в уеб сайтове", "Комисионна за управление на рекламна кампания в Интернет", "Реклама във Facebook и G. A.", "Дизайн и предпечат на рекламни материали", "Печат на флаери и брошури и безадресно разпространение в П.", на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, поради липса на доказано реалното извършване на доставките. При насрещната проверка на доставчика е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС и към момента на процесните доставки са били налице 5 лица на трудови договори на длъжности: графичен дизайнер, програмист на уеб сайтове и специалист маркетинг и реклама. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби, като от доставчика са представени договори за провеждане на рекламна кампания и закупуване на рекламни площи в уеб сайтове, договор за изработка и печат на флаери, брошури и рекламни материали от 12.01.2016 г., оферта за разпространение на 50 000 рекламни флаера и брошури на територията на град П. по пощенски кутии, договор за провеждане на рекламна кампания в площадки G. A. и Facebook, приемо-предавателни протоколи и касови бонове от ЕКФП към фактурите, с изключение на фактури № 2000000016/28.01.2016 г., № 247/15.02.2016 г. и № 268/29.02.2016 г. В хода на ревизията е установено, че предмет на договорите е рекламиране на сайтове на ревизираното лице www. iskamtablet. com, www. iskamgps. com и www. leos. bg, www. gpszakamion. com. Съгласно представените приемо-предавателни протоколи към договорите, последните са визуализирани с цел реклама в сайтове www. bgrabotodatel. com, www. bgmedici. com, www. hotarena. net, G. A., G. M. и Facebook. Последните не са собственост на двете дружества, а на трети лица, поради което е прието, че при липса на сключен договор със собствениците на тези сайтове не е установен предмета на услугата и нейното реално извършване. Съдът е обсъдил писмените обяснения на доставчика от които се установява, че е изпълнител на проекти на ревизираното дружество и посредничи при закупуването на интернет рекламно пространство в сайтове на трети лица, както и извършените в хода на ревизията насрещни проверки на предходните доставчици, които не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, като е установено, че не са налице данни за наличие на технически, технологичен и кадрови потенциал. Подробно съдът е посочил към всяка от процесните фактури какви съпътстващи доказателства са представени, като от приети по делото два ревизионни акта за установено съдът е приел, че при идентични обстоятелства за друг данъчен субект е прието, че същия доставчик е изпълнил идентични доставки и е разполагал с кадрова обезпеченост за изпълнението им. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че за ревизирания период, месечния оборот на доставчика се е увеличил с до 360 %, което е убедително косвено доказателство, че е имало реална реклама. За ревизирания период "Еф екс Д." ЕООД по аналитичен регистър на сметка 302 Материали е имало към 31.12.2015 г. заведени материали на обща стойност 306 494,31 лв., в това число по аналитични партиди 305-5 Хартия офсет 1217500 броя, 302-4 Пластизоли червено 2000 кг., 302-6 Пластизоли синьо 600 кг. За ирелевантен съдът е приел довода на органа по приходите, че ревизираното лице вместо само да се регистрира за реклама в Google adwords, плащало за рекламната си дейност на друг, тъй като е въпрос на личен избор и форма на организация на работата, и не налага на извода за данъчна злоупотреба. На следващо място отново за неотносим е приет от съда факта, че доставчикът не е бил собственик на интернет страниците, в които са публикувани рекламните банери, тъй като за получателят е без значение в какви отношения е доставчикът с трети лица, а видно от представените разпечатки се установява, че банери има, следователно има и изпълнение на възложената поръчка. При тези факти позовавайки се на приложимите материално правни разпоредби на ЗДДС и практиката на СЕС, съдът е приел, че при липса на констатации в ревизионния акт, респ. в решението на решаващия орган, че дружеството-жалбоподател участва в данъчна измама, за която е могъл да знае, правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Установено е, че предмет на процесните доставки са услуги: "Интернет реклама в уеб сайтове", "Комисионна за управление на рекламна кампания в Интернет", "Реклама във Facebook и G. A.", "Дизайн и предпечат на рекламни материали", "Печат на флаери и брошури и безадресно разпространение в П.", извършени от доставчика "Е. Е. Д." ЕООД, за данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г. и м. 03.2016 г. Към всяка от 14 фактури подробно съдът е обсъдил представените договори и приемо предавателни протоколи, които не са оспорени от ответната страна. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. В случая не е оспорена автентичността на подписите на приетите доказателства, поради което правилно са обсъдени от съда с останалите доказателства по делото: приетата без оспорване ССЕ и влязъл в сила РА Р 16001616002110-091 - 001/6.03.2017 г., издаден на "ОРМ" ЕООД, в който РА са налице констатации на същата приходна администрация, че в периода 2015 - 2016 г. "ЕФ ЕКС Д." ЕООД е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост да изпълнява доставки идентични на процесните, като изрично (на стр. 4 от РА) е налице констатация за наличието на кадрови ресурс с квалификация за изпълнение на идентични доставки. При идентични факти досежно вида на доставката, в противоречие с принципа на последователност, предвидимост, служебно начало и обективност, органа по приходите е достигнал до противоположни изводи досежно реалното получаване на доставката, което настоящият състав отчита в полза на ревизираното лице, а именно, че през ревизирания период "ЕФ ЕКС Д." ЕООД е разполагало с квалифициран персонал, достатъчен за изпълнението на услугите предмет на процесните фактури -четирима служители, от които двама програмисти и двама дизайнери. Видно от заключението на ССЕ доставчика е разполагал и с техническа обезпеченост, поради което довода на касатора в тази насока е неоснователен. За всяка изпълнена услуга са приети по делото договор, фактура, приемо-предавателен протокол и медиен план и тези доказателства са представени в хода на ревизията. Към всяка фактура за реклама в интернет страница е представена и разпечатка от същата страница, на която е видно позиционирането на рекламния интернет магазин. От приетото и неоспорено заключение по ССЕ е видно значително повишаване оборота на ревизираното лице за периода през който са провеждани рекламни кампании, поради което правилно съдът е приел този факт като косвено доказателство за реалността на доставката, а довода на касатора, че може да се дължи на друга причина е недоказан. За установяване факта на реално получаване на процесните услуги е ирелевантен факта относно собствеността на интернет страниците, на които е беспорно установено публикуването на рекламата. Видно от представените в хода на ревизионното производство разпечатки, реклама на ревизираното лице е била публикувана на тези сайтове, поради което и при липса на оспорване на доказателства е неоснователен довода на касатора в тази насока. Неоснователни и недоказани са изложените в касационната жалба становища, че програматор технологията за реклама би била по-добър вариант за ревизираното лице. Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство е посочено, коя точно технология визира касатора и какви са нейните технически и икономически предимства, като не са ангажирани и съответните доказателства в тази насока, тъй като са необходими специални знания. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъч ен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не може да се тълкува разширително, като се приема, че в нея са визирани всички случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на стоката. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка, поради което неправилно в хода на ревизията се изследва произхода на стоките и предходните доставки, без да се извърши подробен анализ на доказателствата по преките доставки. В този смисъл е и практиката на СЕС. Неоснователен е довода на касатора, че липсват доказателства за рекламата в G. A., G. M. и Facebook, как изглежда, какъв е проектът, как и в какъв период е излъчван тъй като от една страна за същата доставка на услуга е била призната като реално извършена в РА издаден на "ОРМ" ЕООД, а от друга страна са представени договор за провеждане на рекламна кампания в площадки G. A. и Facebook от 2.03.2016 г. и приемо-предавателен прот окол от 31.03.2016 г. и разпечатки от съответния уеб сайт, удостоверяваща позиционирането на рекламен банер, от които се установява вида на услугата и начина на определяне на нейната стойност. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответната страна, Дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП, следва да заплати на "А. Т." ЕООД, разноски за настоящата инстанция в размер на 1800 лева по представен списък и доказателства за плащане по банков път. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделени,