Решение № 6583 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2009 г.

Решение № 6583 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бонка Стойкова Бебова и Даниела Петрова Христова, чрез пълномощника им адв. Димитър Петров, против решение № 1685 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 3241/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, ХIII състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта за имоти № 730 и 4213 по ПНИ. В касационната жалба е развит само един довод за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, относно легитимацията на наследниците на Костадин Попончев, като собственици с възстановено по земеделска реституция право на собственост върху процесните имоти, тъй като решението на ПК, с което същите се легитимират не е подписано от секретаря на на комисията - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Пенева, Марийка Иванова Калева, Петранка Иванова Иванова, Еленка Авернова Димитрова, Димитричка Костова Янева и Анка Костова Божкова, в писмено възражение, постъпило по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК, от процесуалния им представител адв. Стефан Панов, оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че се установява, че с оспорения ПНИ на касаторите е трансформирано право на ползване в право на собственост, по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а площта на имота в този случай не може да надвиши 600 кв. м. Те притежават точно толкова, а остатъка до 892 кв. м е повече от 250 кв. м и дали ще бъде възстановен на собствениците, правилно ли е възстановен, респективно нищожно ли е решението на ПК за възстановяване, не влиза в интереса им, защото те не могат да придобият тази разлика. Не са оспорили другите параметри на ПНИ и жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба на настоящите касатори, против заповедта на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ), за м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на Виница, гр. Варна, в частта му по отношение имот № 730 по ПНИ, от който е отделена част и същата е отредена в новообразуван имот № 4213 за наследниците на Костадин Попончев. Жалбоподателите са твърдяли, че неправилно от действително владяния от тях имот от 892 кв. м. са отделени 292 кв. м, като имотът им е образуван само в рамките на 600 кв. м, тъй като бившите собственици не се легитимират надлежно, доколкото решението на ПК е нищожно, тъй като не е подписано от секретар на ПК, както и са придобили разликата над 600 кв. м. по давност. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици с трансформирано право на собственост, от право на ползване, по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 600 кв. м - ид. част от имот № 730, по нот. акт № № 78/1994 г., целият от 892 кв. м. За посочения имот, с ПНИ им е отреден имот № 730 с площ от 600 кв. м, който в регистъра им е вписан като тяхна собственост. Заинтересованите страни се легитимират като наследници на Костадин Попончев, и съответно са с възстановено право на собственост по силата на решение на ПК гр. Варна № 662 от 28.06.1999, върху нива от 12.200 дка, в местността "Кюмюрджи Али" по КП от 1956 г., който имот включва имоти № 7011 и 7017. Съгласно неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, имотът описан в нот. акт на жалбоподателите е идентичен с имот № 730 по КП от 1987 г., в който е извършено попълване и е с площ от 1112 кв. м. Съответно частта от посочения имот, попадаща в новообразуван имот № 4213 е с площ от 512 кв. м. Същият е вписан в регистъра към ПНИ като собствен на заинтересованите страни. Имотът, предмет на решението на ПК - стар № 3584, обхваща двата имота № 7011 и 7017 от КП от 1956 г., съответно новообразуван имот № 4213 е част от него. При тези данни, съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна в оспорената й част, като имотът отреден на жалбоподателите отговаря на правата им на собственост, както и на всички изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а разликата до пълния размер на ползвания от тях имот, ведно с други части от бившия имот на собствениците правилно с ПНИ им е отреден и вписан в регистъра, с площ от 512 кв. м, което е повече от 250 кв. м, необходими за образуване на нов имот. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не е взел предвид, че решението на ПК, с което се легитимират бившите собственици е нищожно, тъй като не е подписано от секретар на ПК. Съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ, бр. 18 от 26.02.1999 г., приложима към момента на издаване на цитираното решение на ПК, комисиите се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. В ал. 5 на същия текст е въведено факултативното условие в състава на ПК да се включат по възможност юрист, агроном, инженер-геодезист и т. н. В случая решението е подписано от председател и още осем члена, т. е. ПК е заседавала в почти пълен състав, колективният орган е формирал решение при наличие на кворум и в състав от нечетен брой членове. Същото е валидно и е породило своите последици. Освен това по-важно е в случая, че отреденият имот на жалбоподателите напълно отговаря на техните права на собственост, както и на всички изискванията на чл. 28 за размер, разположение, граници, отстояние, съобразяване със съществуващата сграда и други. От разликата над 600 кв. м, до фактически ползвания размер от 892 кв. м, възлизаща на 292 кв. м, може да се образува самостоятелен имот от 250 кв. м, поради което независимо на кого е отразен този нов имот в регистъра към ПНИ, правата на касаторите не са засегнати, тъй като липсва възможност същият да остане към техния имот, върху който правото на ползване е трансформирано в право на собственост. По отношение отредения им имот не са допуснати нарушения с ПНИ, поради което правилно съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Решението е обосновано, тъй като е съобразено с всички събрани доказателства, в това число и заключението на вещото лице, както и са обсъдени всички доводи на страните. Същото е правилно, тъй като не страда от сочения в касационната жалба порок и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,