Решение № 345 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2008 г.

Решение № 345 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) М. П. Х. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3558/2003 г. Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. з. к., гр. С. не е взел становище по касационната жалба. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд, с решение от 23.5.2003 г. е осъдил М. Х. да заплати на С. з. к. - София сумата 5771.51 лв. на основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 28. 11. 2002 г. до цялостното й изплащане, да заплати сумата 1324.74 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, както и 500 лв. разноски по делото. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 22.11.2007 г. по гр. д. № 3558/2003 г., което е предмет на касационната жалба. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция, за отговорността на жалбоподателката Х. по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, в качеството й на материално отговорно лице - домакин в С. з. к., за констатирани липси на материални ценности при извършени инвентаризации и за размера на тази отговорност. Решаващият съд е взел предвид заключения на тричленни счетоводни експертизи, едната изслушана от първоинстанционния съд, а другата - от градския съд, които са установили, че инвентаризациите са извършени съобразно изискванията на счетоводната отчетност, при спазване на допустими компенсации на липсите и излишъците. В резултат на така извършените инвентаризации е установено задължението на Х. за липси в размера, посочен в исковата молба и уважен от съда. В хода на инстанционното производство Х. се е позовала на докладни записки и декларации от трети лица - служители на СЗОК, но въззивният съд правилно е констатирал, че те нямат характер на счетоводни документи и въз основа на тях не може да се извърши корекция на счетоводно установените липси. Съдът е взел предвид, че лицето, заемащо отчетническа длъжност, носи доказателствена тежест за установяване отсъствие на вина от негова страна, т. е. че липсите не са в резултат на негови действия или бездействия, а са причинени от други обективни обстоятелства и в случая жалбоподателката Х. не е провела такова доказване. Решението на въззивния съд е съобразено със закона и доказателствата по делото и няма основание да бъде отменено. Върховният касационен съд