Решение № 11249 от 5.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2012 г.

Решение № 11249 от 5.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и е образувано по касационна жалба на директора на Национална служба "Полиция" - МВР срещу решение № 552/28.12.2007 г. постановено по адм. дело № 3527/2007 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът -Добромир Атанасов Радев чрез процесуален представител изразява становище за правилно постановено първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при новото разглеждане на делото след отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 12491/19.11.2008 г., постановено по адм. д. № 4181/2008 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 552 от 28.12.2007 г., постановено по адм. дело № 3527/2007 г. по описа на Административен съд София-град и е отхвърлена жалбата на Добромир Атанасов Радев от гр. Свиленград, ул. "Божур" № 8 срещу заповед № А3-4021/08.08.2007 г. издадена от директора на Национална служба "Полиция"-МВР, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Добромир Атанасов Радев от гр. Свиленград, старши полицай в сектор "Охранителна полиция" на РУТП - Стара Загора, упражнява контрол за законосъобразност на заповед № А3-4021 от 08.08.2007 г. на Директора на Национална служба "Полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Със заповедта на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Радев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР. Като фактическо основание за налагане на наказанието в заповедта е посочено следното: на 30.07.2006 г., около 22,30 часа на ж. п. гара - гр. Свиленград, държавният служител, категория "Е", полицай II степен Добромир Атанасов Радев - старши полицай в сектор "Охранителна полиция" на РУТП -Стара Загора от отдел "Транспортна полиция" към ГДППООРП по време на служба, след предварително сговаряне с друг служител и граждански лица, чрез използване на моторно превозно средство (микробус, марка "Мерцедес") и техническо средство (клещи) е участвал в извършването на кражба на 42 (четиридесет и два) броя телевизори (марка "DURABRAND-27L93") от влакова композиция на обща стойност 50 400 лв. Телевизорите са укрити във вила, намираща се в с. Мезек, обл. Хасково. На 02.08.2006 г. полицай Радев е доставил три от телевизорите на полицай Борислав Благоев от РПУ Свиленград, за да не предприема действия по получена информация за извършената кражба и съхраняването на отнетите вещи в с. Мезек. По случая е образувано досъдебно производство № 33/2007 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - Пловдив срещу Добромир Радев за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Противоправното деяние на старши полицай Радев е станало достояние на други полицейски служители и граждански лица, както и на други държавни институции. Въз основа на тези фактически основания органът приема в заповедта, че с действията си Добромир Радев виновно нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. т. 7, 8 и 71 от "Етичен кодекс на служителите на МВР с полицейски правомощия", утвърден със заповед рег. № I-231/23.10.2003 г., (действал към момента на извършване на деянието), с което е уронен престижът на службата в МВР, квалифициращо се като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна на заповедта, поддържани от жалбоподателя и въз основа на събраните от страните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че жалбата на полицейския служител е основателна и заповедта е отменена като постановена в нарушение на приложимия закон. Описаният фактически състав на нарушението представлява престъпление от общ характер и същото не може да бъде квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР като "друго тежко дисциплинарно нарушение", защото е налице изрично предвидено законово основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" при извършено престъпление, като същото е обвързано с наличие на присъда. Обжалваното решение е правилно и съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон - ЗМВР. Настоящата инстанция изцяло споделя правната аргументация, с която решаващият състав отменя като незаконосъобразен акта на директора на Национална служба "Полиция"-МВР. А в производството по отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 6772/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Втора колегия е представена влязла в сила присъда № 550 от 14.11.2011 г., по НОХД № 383/2011 г. на Районен съд Свиленград, с която Добромир Атанасов Радев е признат за невинен в това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006 г. в гр. Свиленград, на ж. п. гара-Свиленград от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Република Турция - Германия и преминаващ транзитно през България от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон № 3379 4952 018-9, в качеството си на длъжностно лице - патрул за съпровождане на влакове в сектор "Охранителна полиция" при РУ "ТП" - Стара Загора, при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, заедно с Георги Донков Николов, Николай Димитров Ников, Никола Георгиев Николов и Панайот Колев Панайотов, всички от гр. Свиленград, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, с помощта на техническа средство - клещи нарушил пломбите на вагона и контейнера и чрез използване на моторно превозно средство - син микробус марка "Мерцедес", с СК № Х 8409 АХ, отнели чужди движими вещи 53 броя 27 инчови телевизори "Дурабранд" на обща стойност 47 393,13 лв. от владението на ж. п. управление- Пловдив и собственост на фирма "Валмарт" Германия, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. т. 3 и 4 предл. първо и второ и т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. При тези доказателства при новото разглеждане на делото, касационният състав не намира основания за отмяна на обжалваното решение на АССГ. При сравнение на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на Радев и влязлата в сила оправдателна присъда безспорно се установява, че с последната Радев е признат за невиновен в извършване на деянието, посочено като фактическо основание за издаване на заповедта и е оправдан по образуваното срещу него наказателно производство, което също е посочено като фактическо основание за налагане на наказанието уволнение. Действително производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, но в случая в заповедта за налагането му, като фактическо основание е посочено извършването на конкретно деяние, за което с влязлата в сила присъда Радев е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, поради което при липсата на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, правилно и в съответствие с материалния закон, административният съд отменя заповедта. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, Пето отделение