Решение № 11799 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 420/2010 г.

Решение № 11799 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 420/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Тодор Милков Милков, изпълняваща длъжността младши автоконтрольор II ст. и полицай I ст. главен дознател при Областна дирекция на МВР - Бургас срещу решение № 1191 от 18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1101 от 2009 г. по описа на Административния съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - началник отдел "ООРП" при ОД на МВР Бургас не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на полицай Тодор Милков, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № з-2984 от 15.07.2009 г., издадена от началник отдел "Опазване на обществения ред и превенция" - ОДМВР - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта на Тодор Милков Милков. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание доводите в жалбата, както и мотивите, с които административният орган е обосновал правното основание за издаване на заповедта, както и въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна. От събраните в хода на административното и съдебното доказателствата се установява, че с оспорваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за нарушение на служебната дисциплина и за неизпълнение на служебни задължения, съгласно чл. 122, ал. 1 от Инструкция I-2295/08.12.2006 г. Установено е, че наказанието е наложено за това, че заедно с Михаил Петров Михалев - младши автоконтрольор II ст. към сектор "Пътна полиция", назначени в наряд по контрол на пътното движение при извършване на проверка на водачите на леки автомобили с рег. № № А 3467 КК и СО 2664 АН не са докладвали в ОДЧ при ОДМВР - Бургас. Фактите относно визираното нарушение се съдържат в докладна записка № РК-6851/09.07.2009 от мл. автоконтрольор Димитър Стойчев Йовчев до началника на сектор "ПП" ОДМВР - Бургас. Взети са сведения и от Борис Станков Борисов - водач на лек автомобил с рег. № А 3467 КК, който е бил спрян за проверка от полицаите Милков и Михалев. С докладна записка с рег. № РК-6900/09.07.2009 г., изготвена от Иван Костадинов Гюлев, началник група "ПК и ОД", е предложено на полицаите да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Решението е правилно. Нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 221 от ППЗМВР е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата по делото се установява, че с извършеното от жалбоподателя деяние са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието - порицание. Не се установяват и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Милков е уведомен за започналото дисциплинарно производство. Снети са му писмени обяснения преди налагане на наказанието и за заповедта е уведомен лично. Същата е издадена от компетентния орган, в установената от закона форма и правилно първостепенният съд я е преценил за законосъобразна. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При които обстоятелства за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение относно разпределяне на доказателствената тежест. Нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК определя, че административният акт и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че за наложеното дисциплинарно наказание следва да бъдат установени всички факти за извършено нарушение на служебната дисциплина, което по степен и характер да съответства на наложеното наказание. В конкретния случай въз основа на събраните в административното производство доказателства (докладни записки, сведения на свидетел и извлечение от дневника за вписване на информация на дежурната част) административно-наказващият орган е изградил извод, че въз основа на тях може да се приеме, че са налице данни за извършени нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. В хода на съдебното обжалване решаващият съд е извършил проверка на този извод и е приел, че той е логички обоснован на фактите по делото и не се опровергава от допълнително ангажираните от жалбоподателя доказателства. В този смисъл направените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с разпределение на тежестта на процеса, се явяват неоснователни. На следващо място, преценката по чл. 229, ал. 2 от закона относно вида и размера на следващото се наказание е от компетентността единствено на дисциплинарнонаказващия орган, поради което не може да бъде предмет на съдебен контрол. Независимо от това, с оглед негативния резонанс на подобно нарушение в структурите на МВР и частност тези по контрол на пътното движение и степента на обществена опасност на последиците му, преценката на органа за съотносимостта между вида на наказанието и характера и тежестта на нарушението, следва да бъде споделена и от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,