Решение № 2541 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2020 г.

Решение № 2541 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Димитрова, от [населено място], област Хасково против решение № 651/29.10.2020 г. по адм. дело № 664/2020 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочва, че първоинстанционният съд е игнорирал възраженията й за нищожност на обжалвания административен акт с оглед съдържанието на властническите разпореждания в него. С оспорените задължителни предписания е налице недопустимо превишаване на пределите на компетентност и властнически правомощия на административния орган. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрисконсулт Т. Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 651/29.10.2020 г. по адм. дело № 664/2020 г. Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на М. Димитрова, от [населено място], област Хасково срещу решение № Ц1012 – 26 – 239 – 1 от 17.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д – 1 – 26 – 00767496/11.06.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл по заявения от жалбоподателката предмет на спора, а именно правото и на отмяна на решение № Ц1012 – 26 – 239 – 1 от 17.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д – 1 – 26 – 00767496/11.06.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ. Изчерпването на спорния предмет обосновава и допустимостта на съдебното решение, което е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Твърденията, че не са били разгледани направени възражения във връзка с предмета на спора не предполага заявения от касатора порок недопустимост на съдебното решение, а съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които биха могли да детерминират порока неправилност с произтичащите от това правни последици по чл. 222 АПК. По делото е установено, че М. Димитрова е била регистрирана в Министерството на земеделието и храните, като земеделски стопанин на 21.02.2020 г., с място на извършване на дейността отглеждане на домашни птици (кокошки носачки 15 броя) в [населено място], област Хасково. Началото на самоосигуряването е започнало на 1.03.2020 г., а на 1.05.2020 г. жалбоподателката е представила на Директора на ТП на НОИ – Хасково болничен лист за временна неработоспособност за периода 21.04.2020 г. – 23.05.2020 г., с диагноза [диагноза]. При извършената проверка във връзка с упражняването на трудовата дейност контролните органи на ТП на НОИ са дали задължителни предписания № 3 Д – 1 – 26 – 00767496/11.06.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, тъй като земеделският стопанин нямал вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, поради което и нямала право да предлага на пазара произведените храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията за нищожност на оспорените актове на органите на НОИ, което прави развитите във връзка с тях доводи в касационната жалба за игнорирането им за неверни. В този смисъл не е налице и фактически заявения порок за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Обосновано административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в тях суровини и храни (чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството). Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми (чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството). Легална дефиниция на понятията "ферма" – животновъден обект и "лично стопанство" – животновъден обект е дадена в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за животновъдството. Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин, но не е имала регистриран животновъден обект, което налага извода, че не са били налични кумулативно заложените материалноправни основания от § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО за производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Тези обстоятелства рефлектират и върху нейния осигурителен статус, т. е. тя няма качеството на самоосигуряващо се лице и не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО лица. Правилно административният съд е отбелязал, че неотносимо обстоятелство е дали продукцията от личното стопанство в действителност е била продавана, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т. е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за тази инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение