Решение № 109 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2009 г.

Решение № 109 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Супер Нова М" ЕООД, гр. Велико Търново, срещу решение № 519/15.01.2009 г. по адм. дело № 425/2008 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за промяна митническа стойност № С-47-0079/3.04.2008 г. на началник митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0098 (В)/9.05.2008 г. на директора на РМД - Русе. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Свищов, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Велико Търново, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалваното пред него решение за промяна на митническа стойност в съответствие с чл. 6 и чл. 29 от Митническия кодекс на ЕС (регламент 2913/1992 г.), чл. 35 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 30 от ППЗМ е променена митническата стойност на стоката по ЕАД от 23.04.2007 г. по отразения в документа внос на автомобилни гуми, като са определени допълнителен размер публични вземания - мито 13, 64 лв. и ДДС - 63, 35 лв., ведно със законната лихва за забава. Митническите органи при последващ митнически контрол правилно са установили, че в митническата стойност не е включена сумата 303, 09 лв., заплатена от жалбоподателя на "Интермодал" ООД по международна инвойс фактура без начислен ДДС с вписване в нея, че ДДС не се дължи на основание Шеста директива на ЕИО - международен транспорт. Предвид съдържанието на самата фактура е прието, че не се касае за транспортна услуга - вътрешен транспорт, както твърди дружеството - жалбоподател, за който се издава друг данъчен документ, а не международен инвойс. Издаденото удостоверение от дружеството - агент е че заплатените суми са терминални разходи, вкл. администрирането на товар и свалянето му с кран от кораба на пристанище Варна. Изброените действия са преди граничния пункт и са разходи по смисъла на чл. 38, ал. 1, 5, б. "б" от ЗМ, включени в митническата стойност. Изводите на съда са обосновани с оглед представените по делото доказателства. Доколкото съдържанието на процесната инвойс фактура е неясно - в нея е вписано предмет "доставка по дестинация" и споменатата по-горе позоваване на Шестата директива на ЕИО относно международния транспорт, АС правилно е приел, че не се касае за вътрешен транспорт - липсва данъчна фактура, отговаряща на ЗСч., товарителница, пътен лист, които биха доказали вътрешен транспорт. Съдът е дал вяра на представеното от самия жалбоподател удостоверение, според което разходите са за товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; които се включват в митническата стойност на чл. 38, ал. 1, 5, б. "б" от ЗМ. Съдът правилно е посочил, че при определяне на митническата стойност от значение е реално платената (както е в случая) или подлежаща на плащане цена, а не уговореното съобразно разпоредбата чл. 38 вр. чл. 35 от ЗМ, поради което са неоснователни оплакванията за неправилно интерпретиране на договорните отношения между жалбоподателя и неговия доставчик. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,