Решение № 5825 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2018 г.

Решение № 5825 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) гр. С., представлявана от ИД на НАП - Г. Димитрова и подадена чрез юрск. Егов против решение № 210 от 5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 296/2017 г. по описа на Административен съд - Я., с което НАП - гр. С. е осъдена да заплати на Т. Р. Р. от гр. Я. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП 217059-F233152/21.09.2016 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП гр. Б. и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-Я. и пред АС- Я., както и сумата от 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и 300 лв. разноски за адвокатска защита в исковото производство по ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като неправилно на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на иска - липсва причинна връзка и претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от акта на административно наказващия орган. Освен това исканото обезщетение е завишено по размер. Редовно призовани за съдебно заседание, страните по делото, не се представляват и не депозират писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и изразеното становище на ВАП, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Я. е осъдил Националната агенция за приходите гр. С. да заплати на Т. Р. Р. сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от зам. директор на ТД на НАП -Б. и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване пред Районен съд - Я. и пред АС - Я. общо разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждание за настоящото исково производство. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Я., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди-платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото в хода на процеса безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, както и пред касационната интанция АС - Я., ищецът е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред съдилищата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер общо на 600 (шестотин) лв. платени в брой въз основа на договори за правна помощ приложени на л. 10 от делото пред РС, и на л. 10 от делото пред АС - Я.. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на Решение № 1 от 15.03.2017 г. по ТР № 2/2016 г. по описа на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Я. е уважил предявения иск. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност: 1. Незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. Реално претърпени вреди, настъпили в правната сфера на ищеца; 3. Пряка причинно-следствена връзка между отмененото незаконосъобразно НП и настъпилите вреди. От доказателствата по делото безспорно е установено наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт на ответника, което обуславя наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното обжалване ответника по касация е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се процесуално представителство пред РС - Я. и пред АС - Я.. Договорената правна защита и процесуалното представителство са били осъществени съобразно сключените договори. Направените от ответника разноски за заплащане на адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции представляват реално претърпени от него имуществени вреди, т. е. налице е втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Третата предвидена в закона предпоставка причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените разноски по неговото обжалване е пряка и непосредствена, тъй като разходите по оспорване са направени във връзка с извършен по отношение на него съдебен контрол за законосъобразност. Съдът в решението си е съобразил направените изводи с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Неоснователно е възражението относно размера на присъденото обезщетение, направено в обстоятелствената част на касационната жалба и едва за първи път в касационното производство. То е несвоевременно направено. Производството по ЗОДОВ е исково и като такова е подчинено на правилата на ГПК съобразно разпоредбата на чл. 144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ГПК приложима субсидиарно по силата на цитирания текст от АПК, страните са длъжни в откритото първо заседание да направят всички свои възражения и искания включително и оспорването на размера на предявения иск. Видно от протоколите от проведените заседания такова оспорване не е направено. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд