Решение № 6870 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2016 г.

Решение № 6870 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Й. Т., срещу решение № 655 от 21.06.2016 г., постановено по адм. д. № 1070/2015 г. на Административен съд С.-област. С него съдът е отменил уведомителното му писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. в обжалваната част и е върнал преписката на касатора в настоящото производство, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение съдът е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 350 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваването им се твърди, че ДФЗ при извършване на административни проверки действа в условията на обвързана компетентност, след като е получил заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Твърди освен това, че жалбоподателят не е обжалвал заповедта, с която е открита процедурата по обновяването на специализирания слой, нито заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния слой. По изложените съображения в касационната жалба и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила обжалваното уведомително писмо. Претендира присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От ответната страна по касация "Алтема-М59" ЕООД е постъпил писмен отговор, подаден от управителя на дружеството, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него се моли, съдебното решение да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът сочи, че в решението си съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е било издадено при допуснато нарушение на материалния закон. Счита освен това, че от събраните по делото доказателства не е установено земеделският стопанин да е подал възражение срещу одобрението на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", нито е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряването му. Площите, заявени за подпомагане от жалбоподателя са одобрени по начина, в който са били отразени в Системата за идентификация на земеделските парцели, а това е станало, чрез извършването на специализирани теренни проверки. Прокурорът намира, че съдът не е изложил съображения относно това защо е приел заключението на тройната експертиза, а не и протоколите от извършените специализирани теренни проверки. Не е изложил и съображения защо не е възприел използвания визуален метод при теренните проверки. Прокурорът намира решението на съда за неправилно, като предлага то да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Алтема-М59" ЕООД е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/3821 от 25.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Уведомителното писмо е било обжалвано само в частта, в която на "Алтема-М59" ЕООД е извършено намаление на оторизираната сума по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 6011,92 лв. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Съответно е осъдил ДФЗ да заплати на дружеството-жалбоподател направените от него разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел заключения на единична и тройна експертиза. От нея е приел за установено, че в уведомителното писмо размерът на площта определена за наддекларирана, чрез извършената административна проверка е неправилен, като недопустимата за подпомагане площ е следвало да бъде в размер на 0,56 ха, а не както е било установено в уведомителното писмо в размер на 0,94 ха. При тази разлика процентът на наддеклариране според заключението не е бил 0,22%, както е било установено в уведомителното писмо, а - 0,13%. Съдът е възприел изцяло заключението на тройната експертиза и въз основа на него е направил правен извод, че уведомителното писмо, което е преценил като валидно, допустимо и издадено без допуснато нарушение на административно производствените правила, е било издадено при нарушение на материалния закон, поради което го е отменил. Решението е неправилно и е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на друго такова, по съществото на спора. Уведомителното писмо, в оспорената му част, е издадено на 25.09.2015 г., като според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От уведомителното писмо се установява, че дружеството е заявило по СЕПП 427,06 ха за подпомагане, а след извършената административна проверка на заявлението по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП ДФЗ е установила, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 426,12 ха или разликата между декларираната и установената площ е била в размер на 0,94 ха, което представлява 0,22% наддеклариране. Причината за това е посочена в словесната част, описваща съдържанието на колона пета от таблицата на лист 2 от уведомителното писмо. В тази част са посочени и заповедите на министъра на земеделието и храните, въз основа на които е бил одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", при условията на чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. във връзка с чл. 16а-16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105", в редакцията и, обн. в ДВ, бр. 22 в сила от 11.03.2014 г., относно чл. 16а и в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 101 в сила от 18.12.2012 г. относно останалите членове. В посочените членове от Наредба № 105, в релевантната им редакция, ясно е разписан начинът на създаване на специализирания слой. Ясно е посочено, че заповедта на министъра на земеделието и храните се издава по реда на чл. 66 АПК, възможностите за подаване на възражения срещу нея, включително и оспорването на крайния акт на министъра, с който се одобрява окончателния специализиран слой. По делото няма данни, а не се е и твърдяло, че срещу заповедта за обновяване на специализирания слой "Алтема-М59" ЕООД е подало възражение, нито че е обжалвало заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 46-287 от 6.03.2015 г. Поради това заповедта на министъра е влязла в сила по отношение на дружеството-земеделски стопанин и пред съда е било недопустимо оспорването й. Това е така защото заповедта на министъра на земеделието и храните, която е общ административен акт, с която се одобрява специализирания слой, представлява сбор от множество индивидуални административни актове, като всеки земеделски стопанин може да я обжалва в частта за заявените от него парцели за подпомагане, части от които или целите парцели попадат извън специализирания слой. С влизането в законна сила на заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 16г от Наредба № 105 и предаването й на ДФЗ, за извършването на кръстосани административни проверки, ДФЗ извършва проверките, чрез автоматизирани компютърни средства, които генерират автоматично данните в уведомителните писма. При така извършената кръстосана административна проверка ДФЗ е установил, че част от площите, заявени за подпомагане от "Алтема-М59" ЕООД попадат извън специализирания слой. Въпреки това съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, като е възприел заключението на единичната и тройна такава. Съдът се е позовал единствено на установеното от експертизата, без да съобрази, че приложените протоколи от извършените специализирани теренни проверки, извършени от служители в структурите на Министерството и земеделието и храните по правната си същност са официални свидетелстващи документи. Констатациите в тези три протокола, относно физически блок № 17885-7, № 17885-13 и № 27303-279, в които попадат и заявените БЗС за подпомагане от дружеството - жалбоподател са посочени като пустееща земя, поради неизвършването на земеделска дейност върху тях. Тези констатации не са оборени по съответния ред, поради което изводът който се налага, че фактическите установявания, съдържащи се в уведомителното писмо и приложените към него документи са правилни. При тези фактически установявания, законосъобразно в уведомителното писмо е посочена и причината за намаляване на плащането по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. От това следва, че уведомителното писмо в обжалваната му част е законосъобразно. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба, по изложените вече съображения. При този изход на спора искането на "Алтема-М59" ЕООД за присъждане на разноските следва да се остави без уважение. Искането за разноски на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е основателно и следва да се уважи. При първоинстанционното разглеждане на спора ДФЗ е направило разноски за вещо лице в размер общо на 850 лв. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК, която норма е процесуална и се прилага от момента на влизането й в сила, която от своя страна препраща към Закона за правната помощ, а той - препраща към чл. 24 от Наредбата за правната помощ. С оглед на осъщественото реално процесуално представителство при първоинстанционнното разглеждане на спора на ДФЗ следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и 150 лв. за касационната инстанция. "Алтема-М59" ЕООД ще следва да заплати на ДФЗ общо разноски в размер на 1200 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение