Решение № 1958 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2015 г.

Решение № 1958 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Иванов Стефанов от с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, чрез адвокат Росен Станимиров, срещу решение № 2217 от 16.11.2015 г. постановено по адм. дело № 2808/2015 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, тъй като фактически не е установена обективната истина. Прави се и искане съдът да допусне оспорване верността на определени протоколи на СИК и да обяви неистинността им. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Родопи, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Владимир Маринов Маринов, Ренгинар Рамаданова Мустафова, Емилия Димитрова Иванова, Жулиета Димитрова Костова, Александър Йорданов Байрев, Александър Йорданов Александров, Васил Архангелов Александров, Марко Иванов Дахлянов, Илияна Ангелова Димитрова, Елена Петрова Проданова, Кристиян Стефанов Шапков, Йордан Илиев Стаменов, Наталия Стоянова Бухалова, Елена Димитрова Портева и Политическа партия "АБВ", не представят становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите в касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2217 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2808/2015 г. Административен съд Пловдив потвърждава решение на ОИК - Родопи от 27.10.015 г. за избиране на общински съветници в Община Родопи, в обжалваната му част, а именно част V. С това решение се обявяват имената на избраните общински съветници по партии, коалиции и местни коалиции. Първоинстанционният съд след преценка на събраните по делото доказателства, проведено производство по оспорване на протокол на СИК № 162600040 в с. Храбрино и направеният в тази връзка разпит на свидетел, е стигнал до извод, че е напълно възможно бюлетината с гласът на свидетелката да е обявена за недействителна, независимо от изявлението, че същата много внимавала при попълването. Посочил е, че дали една бюлетина е действителна или не преценява единствено СИК. Според съда, дори хипотетично да се приеме за доказано твърдението, че във въпросната секция 7 човека били гласували с преференция за жалбоподателя, това е без всякакво значение, тъй като последният видно от протокола на ОИК има общо 22 преференции, общинската избирателна квота е 442 гласа, а 7 % от нея е 30,94, т. е. сборът от действителните преференции за жалбоподателя и хипотетичните 7 гласа отново не му позволяват да достигне преференциалния праг. На последно място е отбелязано от съда, че от прегледа и на останалите 9 протокола на СИК, е видно, че същите са подписани без особени мнения и възражения, като в същото време преференциите за всички партии и кандидати, включително и за жалбоподателя са нанесени /очевидно там, където е имало такива/ и липсват спорове между членовете на СИК по отношение действителността/недействителността на подадените бюлетини, което е още един аргумент в подкрепа на извода за законосъобразност на атакуваното решение. Във връзка с изложеното и при липсата на други оплаквания жалбата на Димитър Иванов Стефанов от с. Първенец е приета за неоснователна и оспореното решение е потвърдено. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Следва да се посочи, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В настоящия случай е направено оспорване на протокол на СИК от страна на жалбоподателя, но същия не е оборил доказателствената им тежест и съдът е приел, че отразените в него обстоятелства отговарят на действителното положение. Необходимо е да се посочи и, че според решение № 13 от 28.11.2013 г. Конституционния съд на Република България по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Следва да се отбележи, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. В тази връзка обосновано административният съд е приел, че твърдението от жалбоподателя, а именно, че седем човека са гласували с преференция за него без да бъдат отбелязани, не би променило изборния резултат, тъй като избирателната квота е 442. Нови фактически установявания в касационното производство са недопустими, съобразно изискванията на чл. 220 от АПК, поради което искането на жалбоподателя за провеждане на производство по реда на чл. 193 от ГПК е без правно основание. По изложените съображения съдът намира, че решението на Административен съд Пловдив е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,