Решение № 9076 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15834/2014 г.

Решение № 9076 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15834/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Илиян Богомилов Тончев, от град Варна против решение № 2335 от 16.10.2014 г., постановено по адм. дело № 891/2014 г. на Административен съд Варна. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния си представител - юрк. Фенерска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на Илиян Богомилов Тончев срещу заповед № ЗЦУ-136/6.02.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която му е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг". Установено е по делото, че Илиян Тончев е изпълнявал длъжността -инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна. Въз основа на доклад на Инспектората при Министерство на финансите /вх. № 04-19-412/31.07.2013 г./, със Заповед № ЗЦУ-102/28.01.2014 г., на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл - е наредено на Дисциплинарния съвет при НАП да образува дело срещу държавния служител Тончев, за извършени дисциплинарни нарушения, сочени в доклада. След извършена проверка, на проведено на 29.01.2014 г. заседание на Дисциплинарния съвет при НАП е разгледано дисциплинарно дело срещу Тончев, за това, че същият е извършил деяния във формата на бездействия /не архивиране на преписка в продължение на две години и просрочени и с лошо качество преписки/, като с поведението си е създал предпоставки за злоупотреба с данъчна и осигурителна информация, като същевременно не е изпълнявал служебните си задължения с нужното качество и в установения срок. С решение № РЦУ-17/05.02.2014 г., Дисциплинарният съвет при НАП е направил предложение до дисциплинарно наказващия орган да наложи на държавния служител Тончев дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг", за срок от една година. Дисциплинарно наказващият орган е запознат с резултатите от извършената проверка и констатациите в доклада; възприел е описаната фактическа обстановка, като е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "понижение в по долен ранг за срок от една година", с оспорената пред АС - Варна заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото за правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Илиян Тончев е изслушан от наказващия орган на 22.01.20149 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал пред наказващия орган. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административно производствените правила. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователен е и доводът, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и правилно административния орган е спазил изискванията на закона. Не е налице и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Служебните задължения на лицето са изяснени, както при изготвяне на заповедта, така и в доклада на Дисциплинарния съвет и в доклада на инспектората, на които административния орган изрично се позовава в заповедта, т.е. те са част от административната преписка по издаване на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Спазени са и сроковете по чл. 94 от ЗДСл, което е обсъдено и от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1. Обосновано, след като първоинстанционния съд от доказателствата по делото е установил, че Тончев е приключил преписката, свързана с лицето Верислава Портних на 15.06.2011 г., е предал същата за архив едва на 18.06.2013 г. Касае се за продължавано нарушение в течение на повече от две години, поради което е неоснователно твърдението, че не е спазен срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и лицето е санкционирано за нарушение, извършено две години преди откриването му. Дисциплинарно наказващият орган при определяне на наложеното наказание е отчел факта, че Тончев в различни периоди от време е отсъствал по болест, както и цялостното му поведение на държавен служител. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и претендирането на разноски от ответника, касаторът следва да заплати на същия 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение