Решение № 13719 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2013 г.

Решение № 13719 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 6087 от 30.04.2013 г. по адм. дело № 9171/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което са отменени решенията по т. 46.1 и т. 46.2 на Висшия съдебен съвет, взети на заседанието по протокол № 25 от 21.06.2012 г. Развитите в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 310, ал. 1 и 3 от ЗСВ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Мариета Димитрова Бушандрова от гр. Бургас е оспорила касационната жалба в писмено възражение и писмени бележки. Ответникът административен ръководител - председател на Районен съд - Бургас не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, са решенията по т. 46.1 и по т. 46.2. от протокол № 25/21.06.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). С първото решение ВСС е приел, че Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд -Бургас е "допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - "неизпълнение на други служебни задължения", тъй като с бездействието си по нохд № 2553/2009 г. след отмяна на мярката за неотклонение "задържане под стража" на подсъдимия Христо Илиев виновно е допуснала несвоевременното му освобождаване от Затвора в гр. Бургас"; с второто решение ВСС е наложил на Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд - гр. Бургас дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, с което оспорените актове са отменени като незаконосъобразни, е постановено при правилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 310, ал. 1 и 3 от ЗСВ. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че дисциплинарното производство е било образувано след изтичане на краткия шестмесечен давностен срок, считано от откриване на нарушението. Този извод се основава на конкретните факти и обстоятелства по делото, сочещи, че за бездействието на магистрата, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, административният ръководител - председател на Районен съд - гр. Бургас следва да се счита за уведомен най-късно на 15.07.2011 г., когато е подписал писмото с изх. № 1705 до Христо Денков Илиев в отговор на негова молба с рег. № 558/7.07.2011 г. на Затвора Бургас. Във връзка с подадената молба председателят на съда с резолюция от 11.07.2011 г. е разпоредил проверка, в чиито рамки е имал пълната обективна възможност да установи по кое дело е задържан Христо Денков Илиев, каква е взетата мярка за неотклонение и вида на наложеното наказание. Административният ръководител е длъжен да осъществява общо организационно и административно ръководство на съда и да отговаря за дейността му /чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ/, както и да изпълнява правомощията и задълженията си като дисциплинарнонаказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВ. В изисканите справки по разпоредената проверка се е съдържала необходимата информация по НОХД № 2553/2009 г., от което следва да се приеме, че административният ръководител е узнал за бездействието на съдията най-късно на 15.07.2011 г. Обстоятелството, че по каквито и да е причини административният ръководител не е съобщил за поведението на съдията - докладчик по НОХД № 2553/2009 г., не игнорира факта на узнаването на съответните факти. При съществуващи обективни предпоставки за установяване на бездействието на съдията през м. юли 2011 г. административният ръководител е изпратил предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство с писмо № 11-07-208 от 16.02.2012 г., след като на 25.01.2012 г. заместник - административният ръководител е подал докладна записка. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 310, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. С ал. 3 на чл. 310 е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Цитираните разпоредби следва да се тълкуват във връзка с разпоредбата на чл. 312, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗСВ, която определя кръга на органите, които могат да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител. С т. 1 това правомощие е предоставено на съответния административен ръководител. Обстоятелството, че дисциплинарното производство се образува с акт на наказващия орган, не може да се тълкува в смисъл, че 6-месечният срок започва да тече от момента на получаване на предложението по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Нарушението следва да се счита за "открито" от момента, в който е станало известно на предложителя по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ (в същия смисъл решение № 9051 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2013 г., 5-членен с-в и др.). В разглеждания случай е установено, че по НОХД № 2553/2009 г. на Районен съд - Бургас по отношение на подсъдимия Христо Денков Илиев е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Производството е приключило на 29.01.2010 г. с одобряване на споразумение за налагане на наказание "обществено порицание", като мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсва каквото и да било отразяване определението за отмяна на мярката да е било надлежно съобщено на затворническата администрация, което не е констатирано от съдията и при архивирането на делото на 28.09.2010 г. Всички тези обстоятелства са станали известни при извършената проверка по повод молбата на Христо Денков Илиев от 7.07.2011 г. Видно от писмо изх. № 1705 - вх. № 26224 от 13.07.2011 г., подписано от административния ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас и изпратено на Христо Денков Илиев с адрес Затвора - Бургас, проверката е обхванала и НОХД № 2553/2009 г. - "приключило със Споразумение от 29.01.2010 г., същото е архивирано на 28.09.2010 г. с архивен номер 770/2010 г. връзка № 72; ". Анализът на установените обстоятелства води до извод, че действията/бездействията на съдията по конкретното дело са станали известни на административния ръководител най-късно на 13.07.2011 г., както е приел и първоинстанционният съд. Изтичането на шестмесечния срок от откриването на нарушението от предложителя е довело до погасяване на правото на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание. Като е приел, че оспорените решения са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ги е отменил като незаконосъобразни, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд,