Решение № 11165 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат К. Кирев, срещу решение 5252/21.05.2025 г., постановено по адм. дело 1023/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, VIII състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В писмена защита са изложени допълнителни доводи в подкрепа на изложените в жалбата доводи. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. М. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2806/31.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, включващи административната преписка по издаване на оспорения акт /в т.ч. протокол УП-34940/05.02.2025 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин интервю и справка относно Сирийската държава с вх.МД-02-159/14.03.2025 г./, съдът установява релевантната за спора фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор по фактите, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 01.10.2024 г. В тази връзка, на 05.02.2025 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], напуснал Сирия през м. септември 2024 г. през Турция и преминал нелегално с група от единадесет души българо-турската граница на 27.09.2024 г. Твърди, че е роден в [населено място] обл. Халеб, където е живял до отпътуването си. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход е войната, военните действия и несигурността, поради това че се страхува да се върне, тъй като може да го призоват в армията, както и че има много заеми, които не може да върне. Сочи, че семейството му все още живее в Сирия. Отрича в родината си да е бил осъждан, както и той, или член на неговото семейство, да са били заплашвани, или да е имал проблеми със сирийските власти, да е членувал в политическа партия или друга организация, да е влизал във взаимоотношения с представители на групировките, опериращи в региона, в който е живял. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в България, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число и съобразно чл. 142, ал. 2 АПК, настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Б. ал-А. на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Допълнително съдът черпи аргументи от представената пред първата инстанция справка вх. МД-02-159/ 14.03.2025г. По тези фактически и правни съображения административният съд отхвърля жалбата на Т. М. А. срещу горепосочения административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с данните и от представените пред касационната инстанция, справки относно Сирийската държава с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин, международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки, информация, не е опровергана от жалбоподателя пред първата инстанция /сега касатор/, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Б. ал А. през м. декември 2024 г., които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни от справките за Сирия, сочещи, че след свалянето от власт на президента Б. ал А., огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица - са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,