Решение № 12269 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2012 г.

Решение № 12269 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8365/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "България он ер" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Слатина", бул. "Брюксел" № 1, представлявано от управителя Виктория Емилова Миткова, срещу решение № 6628/10.05.2012 г. по адм. дело № 3784/2011 г. на тричленен състав на ВАС, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/9.02.2011 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон, поради което претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител прави искания за оставяне на решението в сила и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение тричленният състав на ВАС е приел за установено, че с оспореният АУПДВ № 16/9.02.2011 г., на "Алфа Медиа" ООД - гр. Варна, /чийто универсален правоприемник е касаторът в настоящото производство/, на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 ЗРТ във връзка с чл. 102 от с. з. и чл. 8, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 4 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД, обн. ДВ бр. 49/2006 г., понастоящем отменена/, чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 ДОПК и решение на СЕМ, взето по протокол № 7/1.02.2011 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 АПК, са определени публични държавни вземания в размер общо на 60 321.86 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Обосновано и правилно е констатирано, че актът е постановен от компетентен орган, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а конкретно определения размер на таксите, включително в оспорените части, е съобразен с приложимата в случая Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (отм.). Предвид изричното изявление в първоначалната жалба и формулирания с нея петитум, АУПДВ е оспорен само в частта, в която са определени отделни лицензионни такси за осъществяваната от "Алфа радио" ООД радиодейност на териториите на градовете София, Добрич, Шумен и Сливен. Поради това правилно съдът е изследвал само спорния по делото въпрос и релевантните за него обстоятелства - приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ТТРТД (отм.), съгласно която годишната лицензионна такса за съответната дейност се събира в размера по ал. 1 и от операторите, чиито програми се предоставят за разпространение изцяло и в непроменен вид в повече от едно населено място, при условие, че в тях не са включени обеми програми с регионална насоченост за съответното населено място. В тази връзка и в съответствие с данните от приобщените по делото доказателства, тричленният състав е приел за недоказано твърдението, че радиопрограмите, излъчвани от дружеството на територията на градовете София, Добрич, Шумен и Сливен за процесните периоди от време, са били идентични с тази за град Варна, както и че никоя от тези програми не са включвали обеми с регионална насоченост. Последното противоречи и на изрично поетите от лицензирания оператор задължения, по т. 6 "Програмни характеристики" от издадените му индивидуални лицензии за радиодейност за тези градове, не по-малко от 10 на сто от седмичното програмно време да бъде за актуални предавания с регионална тематика /за територията на гр. Варна/, респективно не по-малко от 25 на сто от дневното програмно време да бъде за новини с регионална тематика и не по-малко от 30 на сто от седмичното програмно време - за актуални предавания с регионална тематика /за градовете Сливен, Шумен и Добрич/. Допуснатите с последващи решения на СЕМ от 25.11.2008 г., изменения на издадените индивидуални лицензии за тези територии, противно на наведените от касатора твърдения, не включват пълно отпадане на задълженията на лицензирания по т. 6.3.1 и т. 6.3.2 за излъчването на актуални предавания и новини с регионална тематика. Поради това не би могло да се приеме, че "Алфа радио" ООД, в съответствие с условията на издадените му лицензии с местен обхват градовете Варна, София, Добрич, Шумен и Сливен, налагащи включване на новини и предавания с регионална тематика за всеки от тях, е излъчвало идентична радиопрограма за тези територии. С оглед очертания по-горе предмет на спора, неоснователно е възражението, че тричленният състав не е съобразил осъществените от дружеството оператор частични плащания на лицензионни такси, предхождащи издаването на акта и определени, според изявленията му, с приложението на чл. 8, ал. 2 ТТРТД. Дори и да доказват плащане на част от установените с оспорения АУПДВ суми, представените в тази връзка документи са неотносими към дължимата от съда преценка на законосъобразността на акта в оспорените части, в които са определени отделни лицензионни такси за горепосочените територии, надвишаващи дължимия според жалбоподателя размер. Поради това, необсъждането им е без правно значение за правилността на постановеното съдебно решение, а и не възпрепятства отчитането им при евентуално последващо, принудително събиране на установените с АУПДВ, публични държавни вземания. Не намира основание наведеният с касационната жалба довод, че съдът не е взел предвид, че таксите са недължими с оглед липсата на представени от СЕМ доказателства за осъществявана от него надзорна дейност. АУПДВ е оспорен не по основание, а относно размера на част от определените с него лицензионни такси - за осъществявана радиодейност на територията на конкретно посочени по-горе градове, който според жалбоподателя надвишава определения съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ТТРТ (отм.), приложима предвид обстоятелството, че за тях е излъчвана радиопрограма, идентична с тази за град Варна. Следва да се отбележи, че дори и представени по първоинстанционното дело, приложените към касационната жалба писмени бележки са депозирани след приключване на устните състезания, поради което недопустими се явяват направените с тях искания и възражения по законосъобразността на акта, в части, в които последният не е бил оспорен в законоустановения срок и е влязъл в сила. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че като не е взел обективираните в писмените бележки съображения, тричленният състав е допуснал съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост на постановения съдебен акт. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода от спора, основателно е предявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав