Решение № 8033 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2020 г.

Решение № 8033 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р., ЕГН [ЕГН], подадена чрез пълномощника адвокат Н. Добрева против решение № 7722 от 09.12.2019 г. по адм. дело № 11377/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 22-РДОС-1022/10.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е решението е постановено в противоречие с практиката на ЕСПЧ. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. София, чрез юрисконсулт Д. Янев оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на детето на жалбоподателката в регистъра на деца за пълно осиновяване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7722 от 09.12.2019 г. по адм. дело № 11377/2019 г. Административен съд – София-град е отхвърлил оспорването на В. Р. срещу заповед № 22-РДОС-1022/10.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, с която е разпоредено да се извърши вписване на детето А. Р., ЕГН [ЕГН], в Регистъра на деца, които могат да се осиновяват при условията на пълно осиновяване. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма и административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 СК, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. Установено е от фактическа страна, че В. Р. е биологична майка на малолетната А. Р., [дата на раждане] До 14.04.2016 г. детето е живяло с майка си непосредствено след раждането и до навършване на почти четири месеца. Със Заповед №ЗД РД01-67/14.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане малолетното дете е било настанено за срок до 10 дни в дом за медико-социални грижи за деца "Св. София" поради наличие на обстоятелства, посочени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) във връзка с чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. С последваща заповед №ЗД РД01-69/22.04.2016 г. на директора на ДСП, и със съгласие на майката, детето е била временно настанена в семейството на А. -М. М., близък роднина/леля/ по майчина линия. С последваща заповед №ЗД-ЗД-16/66 от 20.05.2016 г. на директора на ДСП – Красно село е прекратено настаняването на детето в семейството на лелята поради нежелание на последната да продължи отглеждането. Със същата заповед малолетното дете е било временно настанено в Център за настаняване от семеен тип "Малката къща" за срок до навършване на 3 г. възраст. С Решение № 20744/13.12.2016 г. по гр. дело № 47535/2016 г. на Софийски районен съд детето е настанено в ЦНСТ "Малката къща" за срок до навършване на 3 г. възраст на детето или до промяна в обстоятелствата. С последваща заповед №ЗД/Д-С-КС-008/09.02.2018 г. на директора на ДСП – Красно село детето е настанено в професионално приемно семейство на територията на РДСП София - град, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет. Според мотивите на акта майката няма постоянни доходи и битови условия за отглеждане на детето и няма роднини и близки, които желаят да поемат грижите за малолетното дете. По подадена от ДСП – Красно село искова молба пред Софийски районен съд е било образувано гр. дело № 21932/2018 г. С Решение от 01.08.2018 г. съдът, на основание чл. 28, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. е наложил мярка за закрила на детето А. Р. - "настаняване за отглеждане в приемно семейство" – семейството на И. М., за срок до навършване на 5 г. възраст на детето, считано от влизане в сила на съдебния акт". Видно от събраните по делото писмени доказателства в предвидения от закона шест месечен срок от датата на настаняването по административен ред - от 20.05.2016 г., и от 09.02.2018 г., майката Р. не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на мярката, и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето, включително в производствата за настаняване по съдебен ред. От приетото по делото медицинско удостоверение от 30.10.2019 г. се установява, че в периода 03.11.2016 г. – 13.05.2019 г. В. Р. е приета за лечение в [Програма за лечение]. От същото удостоверение се установява, че Р. е страдала от [диагноза] вследствие на употреба на опиоиди. Липсват доказателства дали и с какъв успех е приключило лечението. Административният съд е обсъдил относимите по спора факти, сочещи отчужденост между майката и детето и е направил обоснован извод. Не са ангажирани от страна на жалбоподателката доказателства относно наличие на обективни причини, препятстващи тя да поиска прекратяване на мерките за закрила след 13.05.2019 г. – датата на която се сочи, че е била изписана от лечение. Такова искане не е направено и в хода на съдебното производство. Р. не се явява в съдебно заседание и не е заявила, дори чрез пълномощника си, желание да продължи да се грижи за детето, нито дали и кога счита, че ще може детето да се върне в семейната среда. Процесуалният представител на жалбоподателката изрично заявява в съдебното заседание, че и към момента на приключване на устните състезания не е подадена молба от майката за прекратяване на настаняването и връщане на детето в семейството. В тази връзка първоинстанционният съд е направил правилен извод, че с оглед на събраните доказателства жалбоподателката не е в състояние да полага трайно грижи за детето си, да го издържа, отглежда и възпитава. Процесната заповед е в съответствие с основния принцип на Закона за закрила на детето, който в случая е детето А. Р. да получи дом и семейство след почти четири години настаняване в различни институции. Осиновяването в по-ранна възраст е безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства по-бързото му и безпроблемно адаптиране в нова семейна среда. В настоящето производство материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 84, ал. 6 от СК са налице както правилно е приел съдът в обжалваното решение и няма нарушения съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение