Решение № 3874 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2021 г.

Решение № 3874 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК - София, подадена чрез ст. юрк. О., срещу решение № 5546/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6500/2020 г. по описа на Административен съд София – град, с което, по жалба на Р. Р., е отменена Заповед № ДК-11-С-13 от 01.07.2020 г. на началника на РДНСК София, обективирала отмяна на Разрешение за строеж № 20/16.06.2020 г. на Гл. архитект на район "Възраждане" - СО, ведно с одобрените към него проекти за "Преустройство и промяна предназначението на едноетажна жилищна сграда, в козметичен и фризьорски салон", находящ се в УПИ Х-31, кв. 225 по плана на гр. София, м. "Западно направление", район "Възраждане" - СО, представляващ ПИ с идентификатор 68134.306.86. 1 по КККР на гр. София. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. О., който поддържа изцяло предявената касационна жалба с оплаквания за допуснати при постановяването на съдебния акт процесуални нарушения. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Р. Р., не се явява, представлява се от адв. Н., която оспорва жалбата, по съображенията, изложени в писменото становище по нея. Главния архитект на район "Възраждане" при СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. За да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед, съдът е приел, че административният орган не е съобразил влязлото в сила, (като неоспорено и неотменено и безспорно ползващо се със стабилитет), разрешение от 04.07.2019 г. на Гл. архитект на район "Възраждане" при СО, за преустройство на процесната сграда, с което се допуска ремонт на покрива и реконструкция на заварен строеж. Отчетено е и: наличието на АДС от 1964 г., (което доказва, че това е най-късният мемет, в който може да е построена сградата), последвалото й актуване като общинска, а след това - реституиране по ЗОСОИ (като обезщетение на бивши собственици), съобразен е и фактът, че сградата е отразена в ЧЗРП, одобрен със заповед от 1994 г., но без постоянен градоустройствен статут. Съдът е посочил, че за случая са приложими специалните хипотези на чл. 53 ЗУТ, вр. с § 53 ПРЗ на ЗИД ЗУТ, 2015 г., относими за заварените търпими строежи, без предвиждане по ПУП, за които е допустимо вътрешно преустройване, без изменение на външното им очертание. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил на жалбоподателя направените разноски от 1710 лв., включващи ДТ, депозит за СТЕ и адвокатски хонорар, като не е уважил направеното възражение за прекомерност. Касаторът навежда доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в: несъбиране на всички налични писмени доказателства, подадената от жалбоподателката Р. Р. жалба не е била изпратена на началника на РДНСК София – получена е само призовка, не е изискана в цялост административната преписка от административния орган, нито от район "Възраждане, както и неоснователно не е уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Сезиращата жалба, подадена до АССГ, чрез началника на РДНСК – София, е входирана на 09.07.2020 г., с внесена ДТ, приложени пълномощно, доказателства по опис и доказателствени искания - за допускане на СТЕ, с формулирани задачи и да бъдат изискани, от Гл. архитект на р-н "Възраждане", преписките по издаването на двете разрешения за строеж - № 30/2019 г. и № 20/2020 г. В същия ден е образувано производството и е разпределено за разглеждане на съдия К. Пецова. С преценката за редовност и допустимост на жалбата, на 13.07.2020 г., докладчикът е изготвил (на ръка, върху протокола за случаен избор), разпореждане, с което делото е насрочено, определени са страните и качествата им в процеса, допусната е експертиза с определено вещо лице и размер на депозит, разпределена е доказателствената тежест, а Гл. архитект е задължен да представи по делото адм. преписка по издаването на двете разрешения за строеж. Тази документация е представена по делото в официално заверени от район "Възраждане" преписи, изпратена е и до РДНСК, по реда на чл. 156 ЗУТ за служебна проверка, видно от приложените писма с обратни разписки. С молба от 21.07.2020 г., адв. Н., от името на жалбоподателя, отново е представила доказателства по делото, която молба е резолирана от съдията и е указано предаването на делото на вещото лице. С получената на 20.07.2020 г. призовка, касационният жалбоподател е уведомен за разпореждането на съда, допуснатата експертиза и доказателствената тежест по установяване на фактите по издадения акт, с втора призовка от 18.08.2020 г. също е уведомен, този път за замяната на експерта по СТЕ. Настоящият касатор, чрез юрк. О., е участвал в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, посочил е, че няма доказателствени искания и е поискал да се приеме административната преписка, не е заявил непълнота на доказателства от нея. С оглед изложеното, се налага категорично изводът за неоснователност на касационната жалба, спорът е разрешен в едно съдебно заседание благодарение на изключителната активност на жалбопадателя. Дори и да се приеме нарушение на съда по чл. 163 АПК, то същото не е съществено, правата на административния орган не са нарушени – имал е достатъчно време да се снабди с копие от жалбата, да се запознае с приложените от жалбоподателя доказателства и по своя преценка да представи допълнителни такива. Вместо това, не е проявена каквато и да било активност по делото, което пасивно поведение не може да обоснове съществено процесуално нарушение на съда, а и в касационната жалба дори не е конкретизирано кои факти и обстоятелства по случая не са изясни и кои доказателства не са приложени. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва решението в частта му за разноските, следва да се счита за искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и по него следва да се произнесе първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,