Решение № 5745 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2015 г.

Решение № 5745 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, правоприемник на Главна дирекция "Криминална полиция"- МВР (§ 79, ал. 1 и ал. 2 ЗИДЗМВР) против решение № 1079 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 10833/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 11938у-547/03.10.2014 г. на зам. директора на Главна дирекция "Криминална полиция", с която на Димитър Николаев Ников е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и дирекцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските, като поддържа, че разноски за преписи от документи не се дължат. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Ников против административния акт да бъде отхвърлена. Прави евентуално искане за намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата против съдебния акт в частта, в която е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в тази част е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетите от съдебния състав. Независимо, че формално съответства на изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.), заповедта за налагане на наказание съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на дисциплинарно нарушение, за което служителят е наказан. В акта е прието, че от страна на Ников е извършено нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), текст, който квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а същевременно е посочено, че служителят е "превишил правомощията си", деяние, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР (отм.). Допуснатото противоречие между обстоятелствената част и квалификацията на деянието е съществен порок във формата на административния акт, тъй като действителното основание за налагане на наказание не е изяснено, а това нарушава правото на защита на служителя. Този формален недостатък е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за налагане на наказание поради противоречието на акта с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Последният е наказан за това, че като чл. на комисията за извършване на комплексна проверка в районно управление "Транспортна полиция" - София е излязъл извън обхвата на разпоредената проверка (01.01.2013 г. - 21.12.2013 г. ) и е извършил проверка на дело от 2014 г., с което е превишил правомощията му в абзац 1 от плана за организиране и провеждане на проверката - деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.). При тези данни правилно е преценено, че от страна на Ников не е допуснато нарушение на служебната дисциплина с характера на описаното в заповедта. На служителя е възложена компетентност по извършване на проверка върху работата на служителите от РУТП по направления на дейност за периода 01.01.2013 - 21.12.2013 г. (заповед № 3-2163/06.03.2014 г., план от същата дата), т. е. предмет на проверка е работата на служителите, а не конкретни дела. Поради това следва да се приеме, че проверката на дело, образувано през 2014 г. не надхвърля рамките на възложеното със заповедта, ако целта е да се установи единствено качеството на работа на съответния служител, а в случая доказателства, че извършената от Ников проверка не е насочена към постигане на тези цел не са ангажирани. В подкрепа това заключение е и обстоятелството, че други служители от комисията също извършват проверка на дела от 2014 г. (справка от 20.08.2014 г.). С оглед изложеното законосъобразно е преценено, че от страна на служителя не е допуснато превишаване на служебните правомощия и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт в частта, в която заповедта за налагане на наказание е отменена, е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. В частта за разноските касационната жалба е частично основателна. Съобразно изхода на спора и представените доказателства за действително направени разходи за производството, правилно съдът приема, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 510.00 лв., включващи разходи за държавна такса и възнаграждение за адвокат. Разноски за изготвяне на копия от документи не се дължат, тъй като разходи с този характер не са необходими за водене на делото. Ето защо решението в частта за разноските следва да бъде отменено за разликата над 510. 00 лв., а в останалата част да бъде оставено в сила. Възражението за прекомерност на заплатеното пред първата инстанция от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, не следва да се обсъжда, тъй като не е направено своевременно, до приключване на устните състезания пред първата инстанция, а едва с касационната жалба. С оглед горните изводи, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Главна дирекция "Национална полиция"- МВР следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски в касационното производство, включващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,