Решение № 15583 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2011 г.

Решение № 15583 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анелия Стоянова Станчева от гр. София против решение № 1716 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 645/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-03-33/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, като се иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: От доказателствата по делото е установено, че органът по назначаването е извършил структурни промени в администрацията съобразно правомощията си чрез утвърдено длъжностно разписание, влязло в сила от 03.01.2011 г.. Промените, които са релевантни за спора, са свързани с предвиждането на 2 бройки за длъжността "главен юрисконсулт", 4 бройки за длъжността "старши юрисконсулт" и 1 бройка за длъжността "младши юрисконсулт" вместо съществувалите дотогава 4-ма главни юрисконсулти и 2-ма старши юрисконсулти. Тоест, след промяната е налице намаляване на щатните бройки за "главен юрисконсулт", която длъжност е заемала жалбоподателката, независимо от увеличението с една бройка на всички юрисконсулти в агенцията. Обстоятелството, че длъжността остава да съществува като нормативно утвърдена позиция и система от функции и задачи при утвърденото намаление на бройките, обосновава извод за реално съкращение като една от формите за осъществяването му. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с определен служител, след преценка по целесъобразност, която не може да се контролира по съдебен ред. Увеличаването на общия брой служители в случая е ирелевантно, тъй като е безспорно намалението на броя на длъжността "главен юрисконсулт" от 4 на 2. Промяната на броя на други длъжности, както и предвиждането на нови длъжности в случая няма правно значение за законосъобразността на заповедта и не променя извода за съкращение на конкретната длъжност, при която задачите се предвижда да се изпълнят от по-малък брой служители. На жалбоподателката е предложено да заеме една от бройките "старши юрисконсулт" чрез заповед за преназначаване, което тя е отказала. Обявяването на конкурс също е неотносимо към предмета на спора, като тази процедура предхожда съкращението. Предвид изложеното като е приел, че е налице реално съкращение и е осъществен съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съдът е приложил правилно закона. Този извод съответства на доказателствата по делото, подробно обсъдени в решението. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на изпълнителната агенция сумата 150 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,