Решение № 8747 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 394/2009 г.

Решение № 8747 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 394/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Я. Й. Я., в качеството му на управител на "ОК-Суперлукс" ООД гр. София, срещу решение № 951/28.10.2008 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-539/2008 г. Развити са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му. Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. След като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Според данните по административната преписка, същата е образувана на 11.09.2008 г. по молба на "Супертранс" АД гр. София, съдържаща твърдения за осъществявана от "ОК-Суперлукс" ООД нелоялна конкуренция чрез използване на логото "ОК", представляващо част от защитена комбинирана марка на молителя, при предоставянето на услугата таксиметров превоз на пътници на територията на гр. София. С писмо изх. № КЗК-539 от 9.10.2008 г., след два неуспешни опити за кореспонденция на адреса на седалището и управлението на дружеството - ответник по преписката, откъдето писмата са се връщали с гриф "непотърсено от получателя", КЗК е уведомила жалбоподателя да предостави необходими за разследването информация и документи, които са посочени в т. 1 - т. 10. С писмо - отговор от 19.10.2009 г., входирано в КЗК на следващия ден, Яне Янков е представил само част от тях, а именно: писмено становище, копие от решението за първоначална съдебна регистрация, копие от удостоверението за актуално състояние и копие от удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров транспорт, издадено от ИА "Автомобилна администрация". Заявил е в становището си, че не може да представи ОПР за 2007 г. предвид обстоятелството, че дружеството е започнало да осъществява дейност през м. февруари 2008 г., както и че не притежава регистриран промишлен дизайн. Заявил е също така, че исканите документи и информация по т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от писмото на КЗК (съответно копие от стикер с актуалните тарифи, цветни копия от снимки на автомобилите, справка за броя им по лицензия, еднаква ли е определената тарифа за всички водачи на "ОК-Суперлукс" ООД и може ли сами да я определят) ще бъдат предоставени допълнително, след като се задължи молителят да представи изброените в 19 пункта документи и информация. При тази фактическа обстановка съдът счита, че на 28.10.2008 г. жалбоподателят законосъобразно е санкциониран от КЗК на основание чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.) със сумата 1 000 лева и по същество жалбата се явява неоснователна. Цитираната разпоредба урежда възможността за налагането на глоба в размер от 500 до 2500 лева на лицата, които не представят в срок поисканите доказателства или точна информация, или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията. Тя се прилага спрямо извършилите нарушенията физически лица, които могат да бъдат санкционирани от административния орган за проявеното от тях бездействие. От данните по административната преписка се налага извод, че жалбоподателят не е изпълнил изцяло задължението си да предостави изисканата от регулаторния орган информация, а неправомерно е отказал, като е поставил условия за това. Ето защо КЗК законосъобразно е приела, че са налице фактическите основания, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗК за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството и му е наложила санкция в предвидения в текста размер. Неизпълнението на задължението по чл. 41, ал. 1 от ЗЗК се дължи изцяло на проявеното бездействие от страна на жалбоподателя, който няма право да определя кои доказателства са относими и счита за редно да представи, а е длъжен да окаже съдействие на комисията. Отказът да стори това е довел до законосъобразно санкциониране на Янков по реда и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗЗК. Предвид изложеното, обжалваният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което не са налице основания по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяна и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,