Решение № 3599 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Демирок /K. Demirok/, гражданин на Федерация Босна и Херцеговина, подадена чрез упълномощения адвокат А. Георгиев, срещу решение 7149 от 21.11.2023 г., постановено по адм.дело 9227/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с рег. 4536 РАМ-193 от 20.09.2022 г. за забрана за влизане на чужденец в Република България на Началника на Граничен полицейски участък /ГПУ/ - Свиленград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че оспореният административен акт е немотивиран и това лишава адресата от възможност за организиране на ефективна защита. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената жалба и да отмени административния акт. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Началник на ГПУ-Свиленград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава, писмено и в заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на К. Демирок /K. Demirok/, гражданин на Федерация Босна и Херцеговина, против ЗППАМ с рег. 4536 РАМ-193 от 20.09.2022 г. на Началника на Граничен полицейски участък /ГПУ/ - Свиленград към Главна дирекция Гранична полиция при МВР за забрана за влизане на чужденец в Република България за срок от три години, считано от 20.09.2022 г. до 19.09.2025 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство. Решаващият съд е приел, заповедта съответства на доказателствата по делото и установената действителната фактическа обстановка. По делото е констатирано безспорно, че лицето К. Демирок има присъда от 20.09.2022 г. по реда на чл.280,ал.2, т.3 и т.4 от Районен съд Свиленград, за това, че на 16.09.2022г. на влизане в Република България с туристически автобус през ГКПП Капитан Андреево , в автобуса се укрива лице без документи за самоличност. Арестувани са шофьорът на автобуса, втория шофьор и Демирок, който е организатор на пътуването и шофьор. С докладна записка рег. УРИ4536р-25497 от 16.09.2022 г., по повод констатираното незаконно превеждане на чужд гражданин през границата на страната, началник 02 група при ГКПП Капитан Андреево e направил предложение до началника на ГПУ Свиленград да бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ спрямо тримата шофьори на автобуса и укрития чужд гражданин. Съдът е установил, че административното производство е започнало след влизане в сила на съдебния акт на районен съд. Решаващият съд е преценил, че на чуждия гражданин Демирок е наложена мярката, визирана в чл.42з, ал.1 ЗЧРБ, във вр. чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ - забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, като е налице основанието по чл.10, ал.1, т.4 на ЗЧРБ, според който се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Счел е, че административният орган е изследвал всички факти и доводи по преписката, като е извършил индивидуална преценка на случая на жалбоподателя и продължителността на ПАМ е съобразена с всички установени по случая обстоятелства съобразно чл.11, §.2 от Директива 2008/115/ЕО. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи, за които съдът е изложил подробни съображения. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на условията на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение 4536р-25497 от 16.09.2022г. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.42з, ал.1, ЗЧРБ принудителната административна мярка "забрана за влизане в страната" се прилага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.42з, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, ПАМ забрана за влизане в Република България се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Безспорно приложените към административната преписка доказателства по повод установеното незаконно превеждане през границата на Р България на укрито лице / докладна записка от 16.09.2022 г./, както и наличието на присъда по чл. 280 от НК, представляват достатъчно данни, каквито законът визира. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението, доколкото липсва преценка на обстоятелството, че административният орган не е изложил мотиви дали личното поведение на чужденеца представлява заплаха за обществото, а се е ограничил единствено с позоваването на осъждането му за умишлено престъпление. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на друго лице от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Определеният срок е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение, мярката не е в максимален срок. Очевидно органът спазил принципа за индивидуализация и е направил индивидуална преценка. Когато налага забрана за влизане в страната поради заплаха за националната сигурност, имиграционните власти използват своята оперативна самостоятелност, за да оценят ситуацията и да вземат решение въз основа на информацията, с която разполагат, и в съответствие с разпоредбите на ЗЧРБ. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителната административна мярка по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. Обосновано съдът е приел и че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, защото първостепенният съд точно е установил релевантните по делото факти, формирал е въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, , Върховният административен съд, трето отделение,