Решение № 2491 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2011 г.

Решение № 2491 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Вълков Арнаудов от гр. Кърджали срещу решение № 2594 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 7433 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричния отказ на Директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси" към Министерството на отбраната, обективиран в писмо рег. № 13-00-1121/30.08.2010 г. Като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК са посочени нарушения на материалните и процесуални правила. Ответникът Директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" към Министерството на отбраната е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е отказът на Директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси" към Министерството на отбраната, обективиран в писмо рег. № 13-00-1121/30.08.2010 г., да установи на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, че жалбоподателят Иван Вълков Арнаудов от гр. Кърджали има качеството на военноинвалид, като му издаде книжка за военноинвалид и го впише в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите. Видно от протокол № КП-51-2 от 23.08.2010 г. от заседание на Комисията по разглеждане на заявленията, подадени на основание чл. 12, ал. 1 от ЗВВ за установяване на качеството военноинвалид или военнопострадал, отказът е мотивиран с неустановената причинна връзка между условията на труд и заболяването. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е установил качество на военноинвалид по реда на чл. 5 от Наредбата за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, приета с ПМС № 5 от 17.01.2007 г. Позовал се е на представените експертни решения на ТЕЛК за общи заболявания № 0346 от 06.02.2007 г. и № 0368 от 12.02.2009 г., с които е удостоверена трайно намалена работоспособност в резултат на общо заболяване без причинна връзка военна инвалидност. С разпореждане № 5704252469 на РУСО - Кърджали на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, а не пенсия за военна инвалидност при условията на чл. 85, ал. 1 от КСО. Общо изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на материални и процесуални правила са неоснователни. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ) определя като военноинвалиди българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, и освидетелствани по законоустановения ред. С чл. 11 от ЗВВ е предвидено в Министерството на отбраната да се създаде Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, а с чл. 12 - издаването на книжка за военноинвалид или военнопострадал. Съгласно чл. 13 от ЗВВ редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал, необходимите документи за това, воденето на регистъра по чл. 11 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет. По силата на тази законова делегация Министерският съвет е издал Наредба за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 26.01.2007 г.). Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от наредбата изисква заинтересуваното лице да установи качеството си на военноинвалид по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ с приложено към заявлението по ал. 1 копие от експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с призната степен на трайно намалена работоспособност и за причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадровите военнослужещи или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, или копие от разпореждане на Националния осигурителен институт, удостоверяващо правото за получаване на лична пенсия за военна инвалидност. В разглеждания случай не са представени изискуемите документи от чл. 5, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, удостоверяващи инвалидизиране на жалбоподателя Арнаудов с причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадрови военнослужещ или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. С ЕР на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" - Кърджали № 0368/12.02.2009 г. на жалбоподателя е определена степен на трайно намалена работоспособност 95 на сто за срок до 01.02.2012 г. за общо заболяване с водеща диагноза Болест на Паркинсон. С разпореждане № 5704252469 от 06.03.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУ "Социално осигуряване" - Кърджали на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Гореустановените обстоятелства сочат, че с оспорения административен акт на жалбоподателя Иван Вълков Арнаудов законосъобразно е отказано вписване в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите и издаване на книжка на военноинвалид. Като е приел, че не са налице основания за отмяната на оспорения изричен отказ и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,