Решение № 2431 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2009 г.

Решение № 2431 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Людмил Крумов Андреев, в качеството на пълномощник (п-но на стр. 346 от съд. досие) на Нгуен Монг Лонг, собственик и представляващ "Лотос-БВС" ЕООД (УАС от 3.07.2008 г. по ф. д. № 13467/1993 г. на СГС), срещу решение № 42 от 5.06.2009 г. по адм. дело № 3819 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лилия Иванова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20004057 от 14.12.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен в частта за периоди от 2002 г. и потвърден в останалата обжалвана част с решение № 811 от 26.05.2008 г. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизирани периоди от 1.01.2002 г. - 31.12.2002 г. и от 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г., в резултат на което на същото е отказано право на данъчен кредит, респ. е начислен ДДС и лихви за забава конкретно посочени в двата посочени акта. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата страна по спора по отношение доставчици ЕТ "Арис-Нат-Иванка Борисова", "Мега трейд 2002" ЕООД, "Профи ЕК" ЕООД и ЕТ "Булсоф - Христо Чешмеджиев". Установени и уточнени са с оглед изменителния акт на горестоящия орган правните основания по отношение на отделните преки доставчици за непризнаване на претендираното право, а именно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), чл. 6 , чл. 24 и чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Решаващият съд е обсъдил първото възражение относно нарушаване на чл. 3, ал. 1 от ДОПК, а именно на принципа за обективност, като е приел, че то е неоснователно с оглед многобройните протоколи, съставени в административното производство относно правнорелевантните факти и спорният такъв относно ненамирането на същите на декларираните данъчни адреси и адресите за кореспонденция. Обсъдено е конкретно и възражението относно този спорен факт и евентуално допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при изготвяне и издаване на обжалвания РА, които според съда не се явяват установени. Обсъдено е и възражението относно недоказване от страна на административния орган на правното основание, на което се е позовал административния орган, а именно на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), чл. 6, чл. 24 и чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала основно и допълнително заключения, като същата е назначена служебна. При това експертът не установява спорните обстоятелства относно начисляването на ДДС при посочените преки доставчици, понеже те не са намерени и от него на посочените адреси. Те не са намерени и на допълнително посочените адреси от процесуалния представител на жалбоподателя, което е предмет на допълнителното заключение. По повод другия спорен момент относно реалността на доставките от последния не са ангажирани доказателства. Преценката на съда е за законосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като твърдяните нарушения от касатора не се установяват. Първото и основно възражение е насочено към оспорване на компетентността на експерта по служебно назначената съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушаване на съдопроизводствените правила. Експертът е включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 200ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, (обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.) под № 34, а и видно от сертификат № 00008 от 19.01.2007 г., издаден от министъра на финансите е издържал успешно изпита по чл. 53 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. По повод второто възражение относно характера на ДДС като косвен и многофазен данък и несъобразяване на съда с дадените задължителни указания с ТР № 5 от 14.07.2004 г. на ОС на съдиите от АВС, както и с даденото тълкуване в решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу РБългария, то и това възражение е неоснователно. Посочените съдебни актове са неприложими в процесния спор, понеже са относими към облагането с ДДС, но по друг материален закон, макар че нормите се съдържат в ДПК (отм.) и до по-късното начисляване на ДДС от доставчика. В процесния спор облагането е по ЗДДС (отм.) и не се установява въобще начисляване на ДДС от четиримата преки доставчици. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, която последна преценка се налага от разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3-о от ДОПК, в която разпоредба е записано, че се присъждат такива на приходната администрация. От съдържанието на обжалваното решение в мотивната и диспозитивната част е видно, че са присъдени съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение