Решение № 8129 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба адв. Г. Гатев, в качеството му на процесуален представител на ЕТ СМГ С.Георгиева против Решение 62/5.04.2021 год. постановено по адм.д.31/2021 год. по описа на Административен съд-Шумен,с което е отхвърлено искане за прогласяване нищожността на Акт за прекратяване на ангажимент изх. 01-6500/7570#3/21.012019 год. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗемеделие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Излагат се доводи за нарушения на материалния закон съставляващи неправилно тълкуване и приложение на нормите на Наредба 7/24.02.2015 год. на МЗХ и на Регламент/ЕС/809/2014 год. на Комисията от 17 юли 2014 год. за определяне на правила за прилагане на Регламент/ЕС/1306/2013 та Европейския парламент и на Съвета.Излагат се съображения за противоречие на оспорения административен акт с целта на закона.Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, след което съдът да постанови ново с което да се прогласи нищожността на оспорения административен акт. В с.з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна- Зам.изпълнителния директор на ДФЗемеделие не се явява и не се представлява в съдебното заседание.Чрез процесуалния си представител представя писмен отговор в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.Претендират съдебни разноски в минимален размер и прпави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество , съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Шумен е отхвърлил оспорването на ЕТ СМГ С.Георгиева,със седалище и адрес на управление гр.Шумен, представляван от С. Георгиева с искане за обявяване нищожността на Акт за прекратяване на ангажимент изх. 01-6500/7570#3/21.01.2019 год. на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗемеделие, с който в съответствие с чл.63 т.1 във вр. с чл.77 т.4 ба от Регламент/ЕС/1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18 ал.3 т.1 и чл.52 ал.1 от Наредба 7/24.02.2015 год. е прекратен поетия от едноличния търговец ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат, с направление Контрол на почвената ерозия. За да постанови този резултат съдът е развил мотиви за отсъствие на пороци водещи до нищожност на процесния административен акт.Посочил е, че всички обосновани в жалбата възражения сочат на незаконосъобразност, но не и за нищожност, тъй като оспорения акт е издаден от компетентен орган, на законово основание, в съответствие с целта на закона, в установената законова форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано.Съдът е изложил фактите установени по делото въз основа на събраните доказателства,както и формираните въз основа на тях правни изводи,които са изложени подробно и аргументирано. Решението е материално законосъобразно. Правилно административния съд приема, че за да бъде нищожен административния акт следва да е засегнат от особено тежък порок ,който е пречка актът да породи целените правни последици.Изискванията за действителност на административния акт са той да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законовите предпоставки за неговото издаване , като същия следва да е издаден и в съответствие с целта на закона.Неспазването на някое от тези изисквания дава основание за оспорване на акта, като основанията за това са изчерпателно посочени в нормата на чл.146 АПК от т.1 до т.5.Наличието на който и да е било от тези пороци ,в зависимост от степента на неговото проявление, има за последица унищожаемост или нищожност на административния акт.Основанията за оспорване са конкретни факти във всеки един отделен случай и ако съпоставени с изискванията за законосъобразност на акта, сочат на тяхното нарушаване, тези факти се явяват като юридически факти, които или изключват възникването на целените с акта последици и тогава ще е налице нищожност или ще пораждат право на отмяна, при което ще е налице унищожаемост на административния акт.Съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление.Нарушението на материалния закон като правило касае правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт който изцяло е лишен от законова опора т.е когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт не може да бъде въобще с такова съдържание.Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. В съответствие с посочените по-горе критерии и при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд- Шумен приема , че оспорения акт на Зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие не страда от порок нищожност. В конкретния случай правилен е извода за това, че процесния акт е издаден от компетентен орган,в кръга на делегираните му правомощия-Зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно изричната уредба, дадена в Закона за подпомагане на земеделските производители и Устройствения правилник на ДФЗ и предвид представената по делото заповед 03-РД/15 от 27.06.2017 г., с която Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Зам. -изпълнителния директор, наред с други и правомощието по издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", какъвто е процесният акт. Правилно и след преценка на събраните по делото доказателства, административния съд е приел, че при издаването на оспорвания акт не са допуснати особено съществени процесуални нарушения ,които да са довели до опорочаване на самото волеизявление на административния орган. Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя ангажимент е на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/2015 г и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл. 8 ал. 2 от Наредбата.Административният орган е спазил разпоредбата на чл.26 АПК.В същност както посочените,така и други нарушения на процедурата/каквито впрочем не се установяват/ биха могли да представляват евентуални основания за незаконосъобразност,но не и и за нищожност. Настоящата инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател,че са налице нарушения на материалноправни норми до степен на нищожност.Оспореният акт е издаден на основание чл. 63 т. 1 във вр. с чл. 77 т. 4 б. "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18 ал. 3 т. 1 и чл.52 ал.1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Според разпоредбите на посочения акт на правото на ЕС, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, а когато секторното законодателство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции, вкл. под формата на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Според чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредба 7/2015 Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8 ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности. Видно от мотивите на органа, е приложена хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1, предл. второ от Наредбата - когато земеделските стопани на са подали заявлението за плащане по чл. 8 ал. 2 за одобрени площи и/или животни.По делото е безспорно ,че едноличният търговец не е подал заявление за плащане по мярка 10 Агроекология и климат ,с направление Контрол на почвената ерозия за кампания 2018 год. Твърденията на жалбоподателят, че от доказателствата се установява че едноличния търговец е прехвърлил стопанството си на едноличното дружество с ограничена отговорност, което като приобретател продължава прилагането на агроекологичните дейности до приключване на ангажимента,че е спазено специалното правило на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 7/2015. и е без значение дали ДФЗ-РА дава съгласие или не,тъй като режимът е уведомителен ,а не разрешителен,от което следва че процедурата по деклариране на факта на прехвърляне на стопанството е изпълнена преценени , с оглед посоченото по-горе относно критериите за нищожност се отнася към законосъобразността на административния акт. Не налице нищожност,поради несъответствие с целта на закона.Както бе посочено това е порок ,водещ до незаконосъобразност и само ако е налице издаване на акт, който води до постигане на цели различни от законоустановените такива ,а това в случая не е налице посочения порок води до нищожност. Актът на административния орган е издаден при наличието на изрично предвидена възможност в закона. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за допуснати нарушение при постановяване на акта дори разгледани в тяхната съвкупност не могат до доведат до нетърпимост на оспорения акт в правния мир т.е. до нищожност. В тази връзка следва да се посочи, че е преклудирана възможността да се обследва законосъобразността на административния акт, който е влязъл в сила далеч преди подаване на искането за обявяване на нищожността му.За жалбоподателят е съществувала възможността в сроковете по чл.145 и сл. АПК да оспори законосъобразността на Акта за прекратяване на ангажимент ,позовавайки се на сочените нарушения. С оглед на изложеното и при извършената служебна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК настоящия състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция,съставляващи юрисконсултско възнаграждение,които съдът с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.144 АПК определя в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд,състав на Пето отделение