Решение № 18 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2021 г.

Решение № 18 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх. № 260689 от 20.01.2021 г. от Д. В. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила на 12.01.2021 г. решение № 117 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 1065/2018 г. на Районен съд Кърджали, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 29.01.2014 г. за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, сключен между Д. В. В. и "Балканстрой-инженеринг" ООД [населено място], представлявано от управителя Д. И. А., по силата на който е прехвърлена на приемателя собствеността върху 3/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 40909.112.296 по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [жк], [улица], с площ от 974 кв. м., , като приемателят "Балканстрой-инженеринг" ООД е изпълнил насрещните престации и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на следните твърдени от молителката като нови доказателства и обстоятелства: Вещото лице, назначено в хода на първоинстанционното производство, е изготвило заключението си въз основа на строителна документация, до която молителката е нямала достъп. В началото на м. ХІ. 2020 г. /т. е. в хода на касационното производство по делото/, тя узнала, че е била представлявана от непознато от нея лице "при входиране на всички строителни книжа в [община], АГКК и други институции, включително и при изменения на проекта, касаещ сградата". Впоследствие /без да посочва кога/ се е снабдила с пълномощно от 15.01.2014 г., с рег. № 766 на нотариус К. Д., с което управителят на ответната страна "Балканстрой-инженеринг" ООД е упълномощил трето лице И. С. А. да извършва конкретно посочени в него действия. Според молителката, въз основа на това упълномощаване /по което тя не е страна/, са били разписани от нейно име всички изменения на проектите, без нейно знание и съгласие, а именно: инвестиционен проект от 9.06.2015 г. и от 20.10.2015 г., заявление вх. № АС-ОП-69/11.03.2014 г., заявление вх. № АС-ДС-30/9.06.2015 г. /последните две прилага/. Твърди, че декларация за издаване на заповед по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, която е отказала да подпише, е била подписана въз основа на това пълномощно и така се е стигнало до изменение във втория етап на проекта. На 16.12.2014 г. е депозирала искане до главния архитект за спиране на процедурата. С измененията в проекта, ответникът е увеличил търговската площ, която му се следва по сключения предварителен договор, срещу което тя не е получила надлежно обезщетение. Оспорва правилността на решаващият извод в мотивите на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, а именно: че ответникът е изправна страна по сключения договор, с твърдението че след предприетите изменения в проектите, тя получава 502 кв. м. жилищна площ, 173 кв. м., търговска площ и 500 кв. м. сутерен, а ответника – 1 543 кв. м. жилищна площ, 675 кв. м., търговска площ и 80 кв. м. сутерен. Освен вече изброените документи, представя и техническо описание на недвижим имот, удостоверение № 828.02.2017 г. на [община], Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 12.12.2016 г., Искане за регистриране на строеж от четвърта категория, жалба № 2232 от 2.12.2016 г. до РП Кърджали, Инвестиционен проект, Заповед № 431 от 9.05.2014 г. на Кмета на Община Кърджали, Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 7 от 28.02.2017 г. В молбата не е посочено в каква връзка се представят тези документи. В съдебно заседание молителката не се явява лично и не се представлява. Ответникът "Балканстрой-инженеринг" ООД се представлява от процесуалния си представител адвокат В.. Изразеното от него становище е за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадена молба. Поддържа посоченото в отговора, а именно че нито едно от представените доказателства, не е новооткрито, както и не са нови, по смисъла на закона, изложените от молителката доводи. Всички представени доказателства вече са били обсъждани в хода на приключилото с влязъл в сила акт производство с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и именно въз основа на съвкупната им преценка, съдът е постановил акта си. Този довод важи и за пълномощно от 15.01.2014 г., с което управителят на дружеството е преупълномощил друго лице, с права, идентични на тези, с които молителката В. го е упълномощила въз основа на подписано от нея пълномощно с № 2229 от 4.03.2014 г. Задължението за даване на пълномощно тя е поела по силата на договорките, съдържащи се в чл. 3 и чл. 4 от сключения предварителен договор. Като неоснователен определя и довода на молителката за незнание и липса на достъп до строителната документация, защото тя е разполагала с възможността, в хода на исковото производство, да постави задачи на назначената експертиза. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно установената практика "ново", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е "ново" това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. В случая, молителката – видно от изложените от нея мотиви – желае, по реда на отмяната, да оспори решаващият извод на съда за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а именно – че ответната страна е била изправна по сключения предварителен договор. Това не е възможно, защото способът по чл. 303 и сл. ГПК не е обжалване и не е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. Отмяната е средство за защита само срещу неправилни, но по някоя от изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини, решения. Посоченото от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква следните предпоставки: наличие на ново обстоятелство или доказателство, то да е съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно при решаването му или страната да не е могла да се снабди с него своевременно. В конкретния случай, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото както вече беше посочено, не е "ново" това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа /беше ангажирала надлежна експертиза или представила други релевантни доказателства/, можеше да установи по време на решаване на спора. Не е ново и това обстоятелство/доказателство, което е съобразено от съда. При съпоставка между представените с настоящата молба за отмяна доказателства и тези, които са приети в хода на вече приключилото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, се установява че част от тях са идентични. Такива са - удостоверение за въвеждане в експлоатация № 7 от 28.02.2017 г., което е налично на стр. 30, Заповед № 431 от 9.05.2014 г. на Кмета на Община Кърджали, която е на стр. 99, заявление вх. № АС-ОП-69/11.03.2014 г. – на стр. 101, жалба № 2232 от 2.12.2016 г. до РП Кърджали- на стр. 103, всички налични в гр. д. № 1065/2018 г. на РС Кърджали. Доводът, свързан с подаване на заявление за промяна на ПУП-ПРЗ по чл. 135, ал. 5 ЗУТ без съгласието на молителката, е идентичен с посочения в подадената от нея въззивната жалба и е обсъден при постановяване на акта. Пред вид обстоятелството, че в материалите по първоинстанционното гр. д. № 1065/2018 г. на РС Кърджали е налице и заявление, подписано от молителката, с което същата уведомява съда, че на 4.08.2016 г. /две години след извършеното със сега представеното пълномощно от 15.01.2014 г., преупълномощаване/, тя е оттеглила даденото от нея пълномощно с № 2229 от 4.03.2014 г. в полза на управителя на ответното дружество, следва извод че и този факт е бил заявен в хода на висящото дело и е съобразен при постановяване на влезлия в сила акт, поради което също не може да бъде преценен като "нов", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Всички наведени от молителката обстоятелства са били известни на съда при решаване на спора и е преценено, че не са от съществено значение за делото. С оглед на изложеното, като счита, че не са налице законовите предпоставки на посоченото от молителката основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение