Решение № 9900 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13937/2013 г.

Решение № 9900 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13937/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), седалище и адрес на управление гр. София, кв. Ботунец, срещу решение № 585-ПД от 23.07.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление "Надзор на инвестиционната дейност".

С обжалваното решение на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е наложена принудителна административна мярка - задължение в седемдневен срок да представи в Комисията за финансов надзор годишен финансов отчет за дейността за 2012 г. със съдържанието по чл. 32, ал. 1 и по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) (Кремиковци), счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Излага подробно релевантната, според него, нормативна уредба, и фактите по делото. Сочи, че в съответствие с чл. 22б, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч.), предприятията, които са обявени в несъстоятелност, са задължени да представят годишен финансов отчет на базата на национален счетоводен стандарт, а заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет за акционерните дружества и одиторски доклад са изисквания на чл. 38 ЗСч и чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2). Сочи, че съгласно чл. 221, т. 6 от Търговския закон (ТЗ) единствен и компетентен орган да назначи и освободи регистриран одитор е общото събрание на дружеството, а с решение от 31.05.2010 г. по търговско дело № 95/2007 г. Софийски градски съд е обявил дружеството в несъстоятелност с последиците по чл. 711 ТЗ. С оглед на това счита, че нито събранието на кредиторите, нито синдика разполагат с правомощията на общото събрание на акционерите. Позовава се на съдебна практика.

Счита, че оспореното решение не съответства и на целта на закона. Назначаването на одитор и заверяването на годишния финансов отчет за дейността на дружеството би довело до огромен допълнителен финансов разход, което е в противоречие с основния принцип при дружество, обявено в несъстоятелност, с последиците по чл. 711 ТЗ. Сочи, че при аналогична ситуация за 2011 г. Комисията за финансов надзор е прекратила образуваното производство, което означава, че за един и същи случай органът взема различно решение.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Николай Николов.

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", счита същата за неоснователна. Неоснователен счита довода на жалбоподателя за невъзможността синдикът на дружеството да изземва правомощията на общото събрание на акционерите. Позовава се на чл. 658 ТЗ, който в т. 15 оправомощава синдика да извършва и други предвидени от закона или възложени от съда действия. Сочи, че за жалбоподателя, като публично дружество, е приложим не само Търговския закон, но и Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и нормативните актове по прилагането му. Счита, че чл. 100н, ал. 4, т. 1 ЗППЦК и чл. 32, ал. 1, т. 1 Наредба № 2 и чл. 38 ЗСч продължават да важат за жалбоподателя като публично дружество, тъй като нормите на специалното законодателство не правят разлика с оглед на това дали дружеството е или не е в несъстоятелност. Позовава се на съдебна практика. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за несъответствие на мярката с целта на закона. Мярката има преустановителен характер и цели да избегне евентуални неблагоприятни последици за интересите на инвеститорите. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Биляна Герчева.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт.

III. Фактите по делото:

За да се произнесе по същество, съдът установи следното:

1. "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е обявено в несъстоятелност с решение от 31.05.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по търговско дело № 95/2007 г. Решението е вписано в Търговския регистър на 4.06.2010 г. с № 2010060 4141631.

1. "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е публично акционерно дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, регистрирано в регистъра на публичните дружества по смисъла на чл. 100ц, ал. 6 ЗППЦК - http:/www3.fsc. bg/ERiK/runner?tplId=Tpl_17& docId=3728000& backId=2& rndrType=ADDITIONAL& act=DISPLAY& drvrName=HTML.

1. При извършена проверка на постъпилите в Комисията за финансов надзор (Комисията) от публичните дружества годишни финансови отчети за 2012 г. - на хартиен носител и в единната система за предоставяне на информация по електронен път, било установено, че представеният с вх. № 10-05-677 от 28.03.2013 г. от "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) годишен финансов отчет за 2012 г. не е с изискуемото от чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 съдържание - липсва заверен от регистриран одитор годишен отчет по Закона за счетоводството и одиторски доклад.

1. Непредставянето на годишен финансов отчет в срока по чл. 31, ал. 1, т. 1 и със съдържанието по чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 органът приел за основание за откриване на производство по налагане на принудителна административна мярка.

1. На 8.07.2013 г., с писмо изх. № РГ-05-355-4, Кремиковци било уведомено, че на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН и чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК във вр. с чл. 31, ал. 1, предложение първо, т. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 е открито административно производство за налагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК.

1. На 15.07.2013 г. Кремиковци подало в Комисията за финансов надзор възражение.

1. На 23.07.2013 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", издал решение № 585-ПД, с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК във вр. с чл. 31, ал. 1, предложение първо, т. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) наложил на Кремиковци принудителна административна мярка - задължение в седемдневен срок от получаване на решението да представи в Комисията годишен финансов отчет за 2012 г. със съдържание по чл. 32, ал. 1 и по реда на чл. 43, ал. 1 Наредба № 2. Мотивите на заместник-председателя са:

а) чл. 658, ал. 1, т. 1, 2 и 15 ТЗ определят правомощията на синдика, а чл. 100т, ал. 4, т. 1 ЗППЦК, чл. 32, ал. 1, т. 1 Наредба № 2 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч визират задължението на публичното дружество да изготви и публично разкрие заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и доклад на одитора;

б) синдикът разполага със самостоятелни права, включително това по чл. 221, т. 6 ТЗ - да вземе решение за назначаване на регистриран одитор; цитира съдебна практика по оспорване на наказателно постановление;

в) макар и в несъстоятелност, Кремиковци е поднадзорно на Комисията лице, вписано в регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, поради което е адресат на специалния Закон за публично предлагане на ценни книжа и подзаконовите актове по прилагането му;

г) до датата на издаване на решението искания годишен финансов отчет не е представен;

д) с оглед на това и предвид обстоятелството, че непредставянето на дължимата информация възпрепятства упражняването на контролната дейност на Комисията, както и че опасността за интересите на инвеститорите не е преодоляна, са налице предпоставки за налагане на принудителната мярка.

IV. Релевантна нормативна уредба:

1. Търговски закон:

чл. 221, ал. 1 Общото събрание:

т. 6 назначава и освобождава регистриран синдик;

чл. 658, ал. 1 Синдикът има слените правомощия:

т. 1 представлява дружеството;

т. 2 управлява текущите му дела;

т. 15 извършва други, предвидени от закона или възложени от съда действия;

чл. 711, ал. 1 С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:

т. 3 прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;

1. Закон за публичното предлагане на ценни книжа:

чл. 100н, ал. 1 Емитентът е длъжен за разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година.

чл. 100н, ал. 4 Годишният финансов отчет за дейността съдържа:

т. 1 заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора;

чл. 121 За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон.

1. Закон за счетоводството:

чл. 22б, ал. 5 Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.

чл. 38, ал. 1 На независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на:

т. 2 предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

1. Наредба № 2

чл. 31, ал. 1 Емитентът представя на комисията и на обществеността:

т. 1 годишен финансов отчет за дейността по чл. 32 в срок 90 дни от завършването на финансовата година;

Чл. 32, ал. 1 Годишният финансов отчет за дейността съдържа:

т. 1 заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет по Закона за счетоводство, както и одиторския доклад;

V. Становището на съда:

При така установените по делото факти, релевантна нормативна уредба, твърденията и доводи на страните по делото и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка на решение № 585-ПД съдът приема от правна страна следното:

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, управление "Надзор на инвестиционната дейност", е органът, оправомощен от закона - чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, да налага принудителни административни мерки по глава деветнадесета от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Наложената принудителна мярка е по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, т.е. по глава деветнадесета.

Оспорваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и съдържа от формална страна изискуемите в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

Оспорваното решение е издадено и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е започнало по инициатива на органа. За образуването му жалбоподателят е надлежно уведомен. Органът постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и приел и обсъдил възраженията на жалбоподателя.

Актът е и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

По делото няма спор за факти. Релевантните факти са следните и те не се оспорват от страните - дружеството е обявено в несъстоятелност, дружеството е публично и дружеството не е представило в срока по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК, съответно по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2 заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет по Закона за счетоводство, както и одиторски доклад. Спорът по делото е задължен субект ли е жалбоподателят за този отчет.

Публичното дружество е акционерно дружество, което издава и търгува публично ценни книжа чрез капиталовите пазари. Това свободно, открито търгуване на акции налага засилен регулаторен контрол и надзор на дейността на публичните дружества, за да се осигури защита на инвеститорите, да се създадат и гарантират условия за справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и да се поддържа стабилността и общественото доверие в този пазар. Способността, която капиталовият пазар има да кумулира и да разпределя капиталови ресурси и по този начин да влияе пряко на интересите на множество инвеститори и на съществуването на публичните дружества е наложила законодателят да постави сериозни изисквания към разкриването на информация от публичните дружества. Само и единствено точната, своевременна и в необходимия обем информация позволява на инвеститорите да вземат информирано решение и така от една страна те да използват максимално ефективно собствения си финансов ресурс, а от друга - публичното дружество да генерира ресурс, който му позволява целеното развитие.

Като публично дружество жалбоподателят също е адресат на регулаторния режим и установените с него конкретни задължения, визирани в Закона за публично предлагане на ценни книжа. От доказателствата по делото е безспорно, че по отношение на него не са налице визираните в чл. 119 ЗППЦК юридически факти водещи до заличаването му като публично дружество. Видно от чл. 119 ЗППЦК фактът, че дружеството е в несъстоятелност, сам по себе си, също не е основание Кремиковци да престане да бъде публично дружество. С оглед на това, за да се прецени адресат ли е на задължението по чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК жалбоподателят, т.е. задължен ли е да представи заверен от регистриран одитор финансов отчет и доклад на одитора, е необходимо да се провери състоянието на несъстоятелност влияе ли на изпълнението на това задължение, съответно води ли до фактическа невъзможност за неговото изпълнение, както твърди жалбоподателят.

Безспорно е, че обявяването на един търговец в несъстоятелност е промяна в правния му статус, която законодателят изисква да бъде публично обявена чрез акт на съда. Тази промяна установява визираните в чл. 711, ал. 1 правни последици между които освен прекратяването на дейността на предприятието е и прекратяване на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице. С влизане в сила на решението за обявяване на несъстоятелност - чл. 711, ал. 1 ТЗ, както твърди и жалбоподателят, се прекратяват и правомощията на органите на дружеството. Разбира се, постановеното прекратяване на правомощията на органите на дружеството не е абсолютно - органите не се заличават. Те продължават да съществуват, но са лишени от правомощията си и могат да осъществяват само такива, които изрично законодателят е предвидил. За целите на настоящото производство е важно, че общото събрание на акционерите не може да упражни правомощието си по чл. 221, т. 6 ТЗ. С оглед на това основателен е доводът на жалбоподателя, че общото събрание на акционерите не може да назначи и да освободи регистриран одитор. Такъв не може да назначи и събранието на кредиторите. Неговите правомощия са лимитативно определени в чл. 677 ТЗ и между тях не е назначаването на регистриран одитор.

За разлика от тези два органа - на дружеството и на масата на несъстоятелността, правомощията на синдика, като орган на масата на несъстоятелността, включват освен представляването на предприятието и управляването на текущите му дела, и извършването на предвидени в закона действия. Управляването на текущите дела безспорно е организиране, администриране и провеждане на процеса на осребряване на имуществото на длъжника, но то е и всяка друга дейност, която е необходима за изпълнението на законово задължение на дружеството. А както бе посочено по-горе публичното дружество, независимо дали е обявено в несъстоятелност или не, има законовото задължение да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година - чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК. Следователно и правомощието на синдика по управление на предприятието на длъжника, и правомощието му да извършва предвидени в закон действия при липсата на компетентност на други органи на дружеството и на масата на несъстоятелността сочи, че няма друг орган на обявеното в несъстоятелност дружество, освен синдика, който е отговорен за изпълнението на законово установеното задължение по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК. Фактът, че волеформиращият орган на дружеството - общото събрание на акционерите, е с прекратени правомощия по чл. 221, ал. 1, т. 6 ТЗ, не означава, че изпълнителният орган в производството по несъстоятелността - синдикът, не следва да изпълни законовото задължение на дружеството. Впрочем, по същия начин синдикът постъпва и със счетоводния отчет на дружеството, съставен по реда на чл. 22б, ал. 5 ЗСч - той не се одобрява от общото събрание, но синдикът го съставя и обявява в търговския регистър.

Наред с това, Законът за публичното предлагане на ценни книжа в глава осма "Публично дружество", раздел I "Общи положения" съдържа разпоредба - чл. 121, която установява, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон. А чл. 660, ал. 1 ТЗ задължава синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Добрият търговец не би допуснал едно публично дружество да не изпълни свое основно задължение за разкриване на регулирана информация. Вярно е, че изпълнението на това законово задължение ще доведе до реализирането на финансов разход за дружеството, но както бе посочено по-горе обявяването на дружеството в несъстоятелност не е законово установено основание за отпадане на задължението по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК, т.е. този разход е изначално ясен и предвидим за синдика и за кредиторите.

Следователно обявяването на публичното дружество в несъстоятелност и с оглед на това прекратяването на правомощията на органите му, в частност на общото събрание на акционерите, не означава, че не съществува орган, който е длъжен да осигури изпълнението на законовото задължение за представяне на одобрен от регистриран одитор отчет. Тоест обявеното в несъстоятелност публично дружество не е във фактическа невъзможност да изпълни законовото си задължение по чл. 100н, ал. 1 и 4 ЗППЦК. Като установил това и отчел факта на неизпълнение в срок на задължението органът постановил акта си в съответствие с материалноправните разпоредби.

Актът е и в съответствие с целта на закона.

Целта на Закона за публично предлагане на ценни книжа е да създаде гаранции за защита на интересите на инвеститорите, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар - чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗППЦК. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка цели постигането точно на исканата от закона цел - информираност на вложителите. Тази цел на Закона за публичното предлагане на ценни книжа не противоречи на целта на производството по несъстоятелност - да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, чл. 607, ал. 1 ТЗ.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че за 2011 г. органът образувал производство за налагане на принудителна административна мярка поради неизпълнение на задължението по чл. 100н, ал. 1 и 4 ЗППЦК, но не наложил такава, поради което е налице непоследователност в неговите действия, то от този факт не може да се направи извод за незаконосъобразност на оспорената в настоящото съдебно производство мярка. Безспорно е, че всеки орган трябва да упражнява правомощията си при условията на последователност и предвидимост, но първо, в случая органът упражнил компетентността си в съответствие със закона, поради което неналагането на принудителна административна мярка за предходен период не е правно релевантен факт. И второ, жалбоподателят е длъжен, независимо от поведението на органа, да изпълнява добросъвестно законово установените си задължения. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото всъщност жалбоподателят се опитва чрез този довод да направи.

Видно от изложеното, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение № 585-ПД са неоснователни. Оспореният акт е законосъобразен, поради което съдът следва да отхвърли жалбата на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност).

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените по делото разноски. Същите са за процесуално представителство от юрисконсулт и размерът им съдът следва да бъде определен на 300,00 лв. с оглед на § 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд